"Без едно мога, с едно не мога". Аз това съм го чувал и го знам от и преди момента, когато започнах да се напъвам да не близвам хич алкохол, или да оставам с едно - две питиета... И понеже ми се случваше и да успявам понякога, и понеже дълги години бях успешен/колкото и относително да е това "успешен/ си вярвах, че аз проблем с алкохола нямам. Объркването ми идваше от това, че в много отношения волята ми оставаше силна, докато спрямо алкохола от един момент нататък с моята воля, усилия и напъни се провалях.Повечето лекари, психиатри.., а и не само те ми споделяха:"Единственото средство, което можем да предложим е пълното въздържание." Толкоз. А не да се опитвам двадесет години да правя едно и също, а имено - да се науча да пия кат ората. Аз опитвах да се въздържам напълно. Каквото и да правех - много работа, влюбване, смяна на обстановката, средата, работата, яко туризъм и т.н... идваше момента, в който се оказвах в позицията "аз съм беззащитен пред първата чаша". И се започвах с едно, не можех да спра, и хааййдеее в кереча, да бяло петно в безсъзнание. Кошмар, истински кошмар. Години в истински кошмар - страх, самосъжаление, нещастие и каръщина, самата каръщина... Откъде, как да допусна, че съм болен, болен от болестта "Алкохолизъм" и си се самолекувам години с хапчето, лекарството "Алкохол"?! И за определено време, даже години с яки напъни на моята воля, без лекарството "Алкохол", без да го употребявам се самозаблуждавам, че съм излекуван. Няма човешка болест, която да се лекува с напъни на самотната човешка воля. Няма. Иска лек. И какво казва в началото на 20 - ти век Карл Гюстав Юнг на едни отчаян американски бизнесмен, болен от болестта "Алкохолизъм":"Тук - там, понякога някой алкохолик, в случай като вашия, се сдобива с така наречения "духовен опит" и се спасява..." Нямам нужда от хапчето "Алкохол" и излизам от сферата да се напъвам, за да не посягам към първата чаша;излизам от сферата на много работа и всякакви други действия или бездействие, за да не ми идва на ума да посягам към първата чаша;умът ми излиза от обсесията, тоталната замисимост в многото работа и т.н., и изведнъж да включи на пета предавка:"Не мога повече, ще взема да люсна едно малко."

И от това "тук - там, понякога" на Карл Гюстав Юнг с днешна дата в Обществото на АА - милиони... Ама, и в АА се пробиват, посягат... Ми пробиват се, посягат... Ми то не всички се излекуват от все едно коя човешка болест по все едно какъв метод.

Аз съм благодарен, че опитах... само опитах. И днес съм трезвен, и в този миг не се напъвам да не посягам към първата чаша, защото се доверявам на факта, че съм беззащитен пред първата чаша. Доверявам се и приемам факта, че съм болен от непроумяемата, объркващата, хроничната, трикомпонентна и прогресираща болест, болестта "Алкохолизъм". Най - много се доверявам и в тези сутрешни минути на:"Рядко сме срещали човек да се проваля, ако стриктно следва нашият път." Пътят на милионите в Обществото на АА, пътят на духовния опит, а не на духовността. Каквото и да значи това. Живот на духовна основа или смърт. Е, каква смърт?! Във всеки случай, не само физическа...

И част от моя път, ако е Неговата воля, да съм ти полезен със споделеното. И благодарността в мен. И нищо друго. И никакви очаквания и изсквания.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите