Ами, поздравления, Дъ Сийкър! Лично аз все повече се интересувам и донякъде имам клинични наблюдения не само в областта на алкохолната зависимост, но и от други, и то несвързани с психоатктивни вещества, зависимости, като хазарта и компютърните зависимости. В много отношения те са сравними, както като започване и протичане, така и като прекратяване и преодоляване. И съм сигурен, че разковничето е човек да види, да осъзнае, зависимото си поведение като част от един по-цялостен, извън тук-и-сега, ситуационен времевИ модел, а не да преценява всичко "от ден до пладне", както е казал народът. Ако мислено положа евентуалната непосредствено следваща импулса ми (алкохолна, наркотична) "награда" в перспективата на предстоящите проблеми в следващите дни, вероятността да прекаля с нея е доста по-малка. Едно от най-действено подвеждащите неща в импулсивното поведение е девизът: "Сега ще ми бъде хубаво, пък майната му на утре!" И респективно, един елементарен буфер за това поведение, контра-девизът: "Нека не жертвам моментното, мимолетно хубаво за утрешното дълготрайно лошо!" Подобни простички отрезвяващи авто-инструкции вършат чудеса, стига да са достатъчно системно и устойчиво прилагани. Надявам се, не само в моя и твоя живот.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите