|
Приключвам разговора с Юлия. Паля колата и съответно бързам, за да не закъснея за сбирка. След минути се сещам, че не се върнах в Лидъл, за да се извиня на охраната.Мозъкът ми трескаво работи, защото трескаво работя по програмата с моя спонсор Х. и трескаво на секундата, веднага трябва да си призная грешката, трескаво веднага да се извиня, трескаво веднага да направя 10- та стъпка. Ха - ха - ха. Това съм можел тогава - честно съм се опитвал да бъда честен колкото мога и колкото ми позволява Бог. И грешки. Карам и звъня по телефона, за да се свържа с дъщеря ми - да намери телефонен номер на този магазин "Лидъл" в ж.к. Младост 4, когато го намери да ми се обади, да ми го каже и аз веднага да се свържа с охраната по терефона, да се извиня, защото съм най - големия АА програмист, защото имам най - добрият спонсор, защото съм в най - добрата група на АА, защото още същата вечер на сбирка ще споделя как светкавично израствам духовно, защото светкавично правя 10- та стъпка. Дъщеря ми намира телефонен номер, съобщава ми го и аз се свързвам с един от управителите и обяснявам защо трябва да разговарям с охраната. Не могат да ме свържат с охраната. И аз изисквам от управителя веднага, когато приключа разговора с него да отиде при охраната и да й поднесе моите искрени, честни извинения, защото не го ли направи ще умра, светът ще свърши, Земята ще спре да се върти, защото аз няма да мога веднага да направя 10- та стъпка, няма да съм АА програмист №1 и МОЕТО духовно израстване ще прекъсне, МОЕТО АЗ ще мре, моето болно его ме трепе - трескав съм, еуфоричен съм, превъзбуден съм...Карам колата, говоря по телефона, нарушавам правилата за движение, за което имам оправдание, щото правя 10- та стъпка. Управителят ми обещава, че всичко ще каже на охраната. В онзи момент съм доволен, но не и благодарен. Тогава няма как да схвана, че поведението ми не е в 10- та стъпка, а в поведение да получа на всяка цена всичкото одобрение на света, да получа ответната емоция в моята погрешна човешка логика на секундата в моето време, всичко аз да направя, всичко аз да подредя - правя се на господ, а това мен ме води до първата чаша. В случая, никаква мисъл за алкохол, но емоционално съм раздрусан. Ама тогава не мога да разбера какво става. Единственото, което работи в полезната за мен посока в моето възстановяване от болестта "алкохолизъм" е, че съм честен в опитите ми да бъда честен. Това, пак за мен, в онзи момент е Бог - без да Го търся, без да Го познавам, без да Го рабирам или да не Го разбирам. Навреме отивам на сбирката. Споделям случката с поничката, споделям каква работа съм отхвърлил по 10 - та стъпка. Ха - ха - ха. Сега се смея, но тогава съм важен, доволен, но не и пак казвам - благодарен.
Докато споделям, алкохоличката Z. се подсмихва. И ме дразни. Z. ми вдигна телефона, когато за първи път се обадих да търся помощ, от нея чух думите в слушалката "има изход", тя ми каза, че с моята алкохолна кариера мога да бъда полезен на много страдащи братя и сестри и сега СЕ ПОДСМИХВА?! Дразни ме и започва да ме е яд на Z., даже започвам по време на сбирката да я мразя и правя филм в главата си как "ще я побъркам" след сбирката. Разбира се, не я побърквам след сбирката. Поне половин час тогава Z. ми отделя в опити да ми помогне, да ми обясни как занимавам дъщеря ми със себе си, как занимавам управителя на Лидъл със себе си, как целия свят занимавам със себе си, как търся на момента и на всяка цена одобрението... С няколко думи, това, което достига до моето его от опитите на Z. е, че нищо не съм направил. Това не е така, ама в самоизмама това достига до мен. И ме дразни Z., и ме е яд на Z. и не мога да я понасям. Още повече, че този разговор се случва пред моя спонсор Х. И той мълчи. Значи и двамата са против мен. И гордост, и грешна самооценка, и омраза и в резултат нищо не мога да чуя - егоизъм, егоцентризъм. Накрая Z. изръсва нещо, което и до днес в много моменти ми помага, действа ми като мантра:"Ха, да видим какво ще стане, ако не се извиниш веднага?! Ха, да видим какво ще стане, ако само си признаеш грешката на Бог, на себе си и на друго човешко същество/спонсорът/?!" Тази сутрин това в мен звучи така:"Ха, да видим какво ще стане, ако нещо не стане така, както изисквам; така, както очаквам да стане в моето време?!"
Ами, споделих ви - АА не е идеалното, но за мен - полезното място. И днес съм трезвен; само за днес, в тази минута - покоят е в мен. Братя и сестри, благодаря ви. Господи, благодаря Ти!Да бъде Твоята воля!Моля Те, за готовност и здрав разум, и в миговете на днешния ден. Амин.
|
Re: За мантрата и... [re: Sandu62]
