|
Здравей,ратна.
Не зная как точно е при теб,но за себе си зная как дълги години се проклинах за това,че съм жив.Мразех всичко и всички,и съм се молил не един път да си умра ей така-както си пия без да се налага да се самоубивам по какъвто и да е начин,но не стана.През 2003 година след като се върнах от лудницата,където бях на лечение веднага започнах да пия още с пристигането си в моя град.Майка ми не веднъж ми е казвала,че след като съм се върнал от там съм станал Звяр,което аз също сега го виждам като се върна назад през годините.Тогава бяха ми подарили Новия завет от Библията в малък формат,който някак си си го харесвах,въпреки,че не можех да възприема какво пише там,пък за да съм честен-това просто тогава не ме и интересуваше.Аз наистина исках просто да спра да пия и да се радвам на някакъв що годе сносен живот,което за пореден път не се и получи.Та помня при един от последвалите запои аз си стоях в стаята,наливах се с това,което имах и бях пиян и наврян в тотално самосъжаление и омраза.Та точно тогава си говорех на Бог/както тогава съм предполагал да го има/ и му казах,че ако го има,то той нищо добро не е направил за мене!Казах му,че го мразя мислейки си това съвсем искрено и забих ножа в Библията...
Казах му,че ако го има аз нямаше да съм в това състояние,тъй като наистина състоянието ми в тоя момент беше леко казано Ужасяващо и желанието ми за живот беше отдавна се изпарило подир поредната бутилка със спирт от аптеката.Не се гордея с това,нито искам да си посипвам главата с пепел,само искам да споделя колко силно бях наистина самоубеден,че Господ толкова много ме мрази,че едва ли има някой и нещо,което да мрази повече от самия мен по това време...
Помня колко пъти когато съм си лягал вечерта без значение дали пиян или чисто трезвен,изпаднал яко в ямата на самосъжалението си молех за това на сутринта да не се събудя,но вместо това след напразните ми опити малко да поспя и дори натъпкан с лекарства до козирката,аз се събуждах с омраза,че отново ме чака един тъп,....... ден,в който да се опитвам да оживея.По принцип мразех майка си най-много от всички до последно за това,че ме е родила,но след 5.09.2005 когато си паднах на главата от около 4 метра и след като двама колеги ме спасили до идването на Бърза помощ,вече имах други,които поведоха класацията на моята омраза и това бяха бай Дими и Пламен,заради които не успях отново да се отърва от АДА,в който живях постоянно.
Днес и сега не съм цъфнал и вързал финансово,но имам наистина такава Свобода,която ми беше обещана от спонсора ми по програмата на Анонимни Алкохолици,при положение,че се опитвам да правя това,което ми се предлага.Наистина ми беше доста трудно да правя каквото и да е,тъй като винаги съм се опитвал и почти винаги съм се оправял сам с каквото и да е,но тук в АА видях,че това не само не ми помага,но дори ми пречи тотално в моето възстановяване от алкохолизма.
Днес и сега няма нищо по-важно за мен от това да продължавам да си търся своя Бог/както Го разбирам/ като с тия простички действия и минаването на определено време все повече виждам,че Бог не само не "ме мрази или ми мисли злото",а това е най-верния ми и неизменен приятел не само в борбата ми с алкохола,но с това да ми дава всичко,от което се нуждая при положение,че просто се опитам да допусна,че има Някой,който нито ме мрази,нито иска да си отмъсти или да ми докаже колко съм смотан,а просто ме обича както никой друг по света,и който никога няма да ме изостави каквито и да ги натворя-просто трябва да се опитам да допусна,че наистина има кой ми помогне и да пожелая да повярвам......Просто е и всеки от нас може да поиска да повярва,че има Изход от всяка една ситуация.
Желая ти една спокойна,трезва вечер и помни,че не само не си сама,но точно тук и сега има Някой,който е готов винаги да ти подаде ръка стига да го поискаш.До скоро,ратна.
Бъди себе си.Редактирано от stefko_aa на 04.04.14 22:53.
|
Винаги има решение [re: ratna]
