|
Моята история е също подобна на повечето събратя и сестри.Започнах да пия,на 17години като почти винаги когато се докоснех до алкохола се напивах.Преди четири години нещата почнаха да излизат тотално от контрол.Тогава за първи път се замислих че има нещо сбъркано в моето пиене.Тогава за първи път потърсих психиатър с настояване на съпругата ми.Разговорът ми с лекарката беше точно 3 минути,и ми даде две рецепти/едната зелена/,с напътствия да пия хапчетата и да спра алкохола.Да спра алкохола-това ми звучеше като научна фантастика,но все пак опитах.Е опита приключи след два дена,но не спрях алкохола а спрях хапчетата.Така продължех да си пия.След година нещата станаха още по трагични.Пак бях на творил,някакви каши,аз само тогава се сещах за лекари.И пак историята се повтори,друг психиатър,нови хапчета,/5 минутен преглед/,и да спреш алкохола защото не може хапчета и алкохол.Да знаех че не може,и затова спрях хапчетата.След половин година пак зле,и пак на друга лекарка.Влязох обясних че пия много,тя ме разпита каква е причината.Е аз само това и чаках и като почнах една тирада,как никой не ме разбира,как съм онеправдан и т.н.,та чак ми олекна на душата.Жената беше много внимателна чак се учудих,разбрана.И тя ми изписа разни хапове,но и тях толкова ги пих.Виж за първи път усетих някакво разбиране.Мина още година с всекидневно пиене,нещата загрубяха тотално.Вече нямах избор исках, не исках трябваше да пия.Тогава за първи път написах в Интернет думата-алкохолик.Колкото и да се мислех за тежък пияч,аз си бях алкохолик по рождение.И о чудо,изскочи ми анонимни алкохолици.Ей не съм бил сам,имало и други със същият проблем.Започнах да ходя редовно на сбирки,като същевременно си и пиех.Количествата малко намаляха,и това ми даде искрица надежда че мога да спра.Така се бях закачил за алкохола,че вероятността да спра,клонеше към нула.И чудото стана след два месеца ходене редовно на сбирки,една сутрин излях всичко в мивката/това сънувах предната вечер/,минах през кабинета на разбраната психиатърка,да ми изпише хапчета,че голям страх ме тресеше от дилир и спрях изведнъж.Че зора беше голям,голям беше но всяко усилие си заслужава.За мен това беше чудо,от 600мл,твърд алкохол и край.Всичко мина добре без треперене,без делир,за което съм благодарен на моята Висша сила.Днес с Божията помощ,вече почти година съм трезвен без капка алкохол.
Сега знам че това е болест,но никой не ми каза за това от лекарите при който,бях ходил.Знам че алкохол не мога да пия,и трябва да работя по програмата на АА,ако искам да съм трезвен.Знам че съм 101% алкохолик.Знам че АА,работи и който се е хванал сериозно,резултатите не закъсняват.Знам че трябва да има приемственост между членовете на АА и психиатрите работещи с наши събратя.Знам че ИМА ИЗХОД,мили братя и сестри.Поздрави.
|
Re: Алкохолизъм и алкохолизъм.. [re: д-p]
