Опитвам се да се предпазя от обобщения, това може да навреди на отделни хора.
Оплюването на всички психолози, психиатри, алкохолици, йоги и т.н. и слагането им под общ знаменател не води до нищо добро. Хората са различни и всеки намира своя път.
Противопоставянето на медицината и АА, Бог и психотерапията, лекарствата и духовното развитие и т.н. води само до объркване. Никой не бива да се прави на Бог и да отсъжда категорично. Това са различни и незаменими категории. Всички те имат своето място за определени хора, в определени моменти или етапи. И трябва да внимаваме с очакванията си.
По отношение точното диагностициране на алкохолизма наистина съществуват доста проблеми в България, това съвсем не е лесна задача и понякога изисква проследяване във времето. Неслучайно в медицината има приемна, работна и окончателна диагноза, освен това винаги се мисли и за други болести /диференциална диагноза/. Понякога симптомите са подобни при различни заболявания и това води до объркване. Всеки абстинентен алкохолик има депресивни симптоми, но това не е депресията като самостоятелно заболяване и не изисква антидепресанти. Има обаче и хора с депресия и алкохолизъм.
Преди години имах пациент със зависимост и черепно-мозъчна травма, когото трябваше да подготвя за представяне на ТЕЛК. Беше обиколил над 10 различни психиатрични служби. На всяка епикриза имаше различна диагноза. Положихме с него огромен труд да съберем всички документи, да уточним диагнозата и да я формулираме коректно. Но това беше възможно само след няколко месеца стационарно лечение, допълнителни психологични изследвания и много усилия. Едва след това човекът си направи терапевтичен план и успя да се стабилизира. Грешката в диагностицирането може да изпрати болния в съвсем погрешна посока и наистина да се загуби ценно време.