Днес пътувах във влака и две жени си разговаряха доста оживено. Гледах ги и си помислих колко голямо желание е имал прачовека да си разменя мисли, че е започнал да членоразделя и да си мисли как да се изрази. Да си обменя мислите. Помислих, че толкова силно е било желанието му да си общува, че си е измислил и език. Духа има нужда от обмяна на мисли. От общуване, от размяна на опит, от размяна да мисли. Това си помислих. Също си помислих днес в разговор с една сестра от АА, че мен много ми пречи високомерието. Да не ми се каже нещо. Аз ако се сетя и го направя може. Но друг да ми каже да правя нещо, не приемам и се разсърджам, че ми е казано. Не приемам друго мнение. Че и ме направи нечестна това, да не казвам от какво имам нужда, да не питам да ми се обясни, а да си правя там кавото си зная в мойта кочина. Едно дете като го затворят е една стая спира да говори, беше ми казала една АА приятелка. Моето его, аз, моята същност, моята личност беше затворила духа ми да не говори. Няма да питаш, защото трябва да знаеш. Ако ти кажат нещо ще се обиждаш, няма право на теб никой да ти казва. Ако не знаеш, няма да си признаваш. Ще се правиш, че всичко разбираш, за да не се изложиш, да не слезеш до човека с когото говориш, че да трябва да го питаш за нещо.
Днес на сбирка се изказах, че дълго време не съм била на сбирката. Така го усетих. Все едно съм била затворена в една стая и сега съм излязла.
Най най пречещото ми нещо за живот е това , което най най най най не искам да правя. Което писах по горе, че моята милост ми забранява. И сега това трябва да правя във всичките си дела.
Бог ми помага за всичко това да го усетя. И ми праща точните хора за това. Благодаря на всеки от вас.