|
И вече имам зъби, и мога да се усмихвам широко и да се смея още повече, без притеснение, че може някой да забележи, че нямам някой зъб, и още, ако пък някой ме оглежда, нали се гледали и зъбите , хехехе, та съм изрядна, това е шега разбира се.
Ако и да съм имала досега колебания, или да съм се чудила, защо съм пиела, защо : външните обстоятелства ли са причина за пиенето.
Кое е първичното, онова прословуто яйце или не , дали външните обстоятелства са ме завели до алкохола, или има нещо в мен самата, в характера ми, в мисленето ми, в душата ми, в биологията на организма ми, което ме е завело до алкохола и умирането ? На този въпрос аз сега имам еднозначен отговор : зъболекарката ми довери, след като приключихме, че тя се е притеснявала много с мен, понеже знаела, че прагът ми на чувствителност на болката е много нисък, и не е знаела как ще се справим, обаче ми довери също, че ето, като сме тръгнали заедно в една посока, ето как нещата са се получили, даже се учудва, че съм първият и случай на умъртвяване на зъб без анестезия .
И сега аз вече съм наясно, защото така обичам да съм наясно с всичко, ето - авторитет, и то медицински, определено и категорично ми казва, че прагът ми на чувствителност на болка е твърде нисък, това означава, че аз каквато и да е болка трудно понасям, имам пълното право да заявя на хората, ето хора, аз затова съм пиела, защото всяко нещо, което ми причинява болка, аз трудно го понасям, и се налага да се успокоявам с лекарства и с по една две до пет бири .....
И ... го споделям, примерно, на кого, ами на който дойде, за да се оправдая, когато отивам на работа и съм изпила една бира по пътя, и си нося патронче в чантата, и се крия, и лъжа, че отивам за кафе, и какво казвам, положението с мен е такова, да, наистина с мен положението е такова, обаче кой ще ме извини, разбере, приеме ... пияна, воняща на бира, сутрин рано, кой ....
Така е ясно и логично, оправдание да съм воняща и пияна сутрин просто за обществото НЯМА, не мога да очаквам хората и света, респективно, да приемат моето пиене, поради каквато и да е причина, налага се да мисля да променям нещо в себе си, и то при положение, че разполагам само със себе си, и то при положение, че не съм дете, и разполагам само с този организъм и с този праг на чувствителност ...
Според мен задачата е доста трудна, алкохолизмът е невероятно трудно занимание, невероятно трудно и изтощително, обаче ... оправданията ми не вървят никъде.
Налага се промяна,
промяна на личността ми,
на мисленето ми,
на характера ми !
Преди си мислих, че Шеста и Седма стъпки са нещо мистериозно, така, стоя си, и чакам, моля се и ... нещо в мен се променя, по чудодеен начин, или заспивам и се събуждам променена, нещо такова.
Преди няколко месеца, на лекция на самият В. Осетински, бивш алкохолик, възстановен, сподели : Шеста и Седма стъпки са работа, работа, работа...
Каква работа, имам дадена ситуация, която не е решена добре, или не е решена изобщо, или не мога да я реша, или тя ме притеснява, или ме ядосва, или ме нерви, и тя си стои така ..., защото аз съм си все същата, няма промяна.
Но се опитвам да променя нещо, за да не се ядосвам и нервя, работя, анализирам, моля се, получава се някаква лека промяна в мен, отново се нервя, но вече е поносимо, още работя, отново някаква промяна, анализирам, работя, гледам какво греша и как греша, пак се получава лека промяна, вече е приемлива ситуацията, пак работя, и ... най-накрая .... не ми пука , хората постъпват по същия начин, а на мен вече не ми пука, това са Шеста и Седма Стъпки, работа и промени.
Без промяна няма как да постигна задоволителна трезвост, прагът ми на поносимост на болка е много нисък, установено е, прагът ми на поносимост на обиди също много нисък .... това сега да го разказвам ли на хората, или нищо да не казвам, хм, надали някой го интересува, няма да го разказвам, не.
Мисля да работя върху себе си , да опитам с Шеста и Седма, отново и отново, отново и отново ... докога ... ? ... докато настъпи ПРОМЯНА .
|
Re: Зъби и алкохолизъм. [re: kethen]
