|
Преди да заспя вчера вечерта започнах нова книга на Чопра.
За това как във живота ни няма нищо случайно.
Как мислейки за някого например,и се случва той да ти се обади в следващия момент.
Как нашите малки недоосмисленни ходове в момента,тези малки моменти са всъщност от голямо значение.
За това как чудесата ,малки и големи се случват ежедневно в животите ни,но ние просто не ги разбираме или ни е страх да им се доверим и да ги приемем.
Много е интересен Дийпак Чопра.
Както и си (присвоих) прашясалите книги на тъста ми от бг,половината подчертани със молив и Нота бене.
Той ми ги даде,вече ги знаел наизуст.
Домъкнах над 20 книги от бг,почти всички на Ошо,няколко на Чопра,чакри,кундалини,Бао незнам кой си,китайски мъдрец,няколко на Ницше,заедно със Заратустра.
Куфарите и трите,нафрашках със книги.Даже тая година толкова и луканки и лютеници не взехме от бг,колкото духовна храна.
Жена ми викаше,ти не си добре.
Че ще превъртя от толкова много духовна храна.
Но аз съм за това,че няма ли духовна храна..едун човек няма ли я тази духовност у себе си,все едно е една куха обвивка отвън.
Като баджанака ми например,или леля ми.
Отново се събудих от кошмар и мисли по проблеми.
За това,как със времето все повече се отдалечавам по принцип от хората..да не кажа простаците в обкръжението си.
Може би и така трябва.
Всяка жаба да си знае гьола.
Напоследъкнаграбих и колеги заради малки и по-големи гаврички към мен.
Волни или неволни,но ги съобщих на шефките си.
Колкото и да мразя да топя хора.
Защото няма как да работя аз във слънчеви и слаби дни откъм работа,докато половината ми колеги андикират,изчезват и се скатават насам натам.
При един такъв ден когато едва се движих от болки,и вместо да съм в болнични,аз бях на работа..в такъв един ен отнесох дори и малкото работа на гърба си.
И едвам изчаках да свърши този ден,и писах накрая на шефките си,кой колко е свършил през деня.
Да им купиш на жените прежди и шишове,поне по един пуловер да оплетат,докато седят подпряни и приседнали във едното от двете заведения.
А на колегата ми да му дадеш медал по бърборене със аверчета африканчета..да не казвам обидното негри,по терасата на шопинг -центъра.
Както и медал по най-много изпушени цигари за 5,6 часа смяна.
Понеже ако аз не бях днес на работа и викам на шефката,щеше да е плян и пожар.
Всичко щеше да е на вили и могили..както казват по нашия край.
Като се върнах от бг..негърчето не ми говори.
Мълчи ми вече десети ден.
Сигурно е било кощунство това което съм направил зад гурба му,че съм го издал.
Бачка много по принци,ама само когато иска,и когато е началството там.
Като усети дебелия че заработи почти всеки ден и взе да търси отцепки.
Е ако иска да ми говори..викам на другите колеги,ще трябва да се научи да живее със истината и последиците от деянията си.
Понеже всеки си плаща цената по един или друг начин за гяволука.
Та тоя мисли,за малките или големи тирани и бай ху..ве около мен ,отново не докараха сън и през тази нощ.
Понеже колкото и да си добър и със голямо сърце или душа...се оказва че хората приемат доброто за наивност.
Затова в последните години съм настъпателен и с ботушите напред,към всички които мислят че могат да си правят та..к с мен.
Та така и не ми влезе това от АА доктрината за прошката.
Не мисля че мога да простя на хора повтарящи все едни и същи грешки до безкрай.
Оправиха ни смените и ни вдигнаха часовете,но единственно със моето ръмжене подскачане и недоволство.
И единия колега,арабина вика-ее ти постигна така че да ни оправят часовете.
Аз го постигнах вика...ама сам.
Къде беше ти,и негъра,пък и другите уж недоволни.?
Криехте зад мен..да ви пробия път напрд.
Аз съм се борил за себе си,за никой друг тук от вас.
Доста време ме гледаше със отворена уста,като малоумен.
Сигурно думите и бяха като директен шамар за него.
Къде бяхте вие..ги попитах?
Къде са изобщо нормалните хора,които те уважават и възприемат такъв,какъвто си.
А не какъвто им се иска да бъдеш.
Без уважение и респект към отсрещната страна..нищо не става.
Ама иди ги обясни тези неща на баджанака ми,или на милата ми леля,за която да гледаш собственната си майка на легло..беше нещо гнусно и потресно...да и сменяш памперсите,беше много гнусно за нея.
Е нищо...определени хора ..вече нямат никакво място в живота ми.
Разбрах,че откакто свалих маската на фалшивото благоприличие към кретените..се оказва,че оредяха сериозно хората като цяло около мен.
Пък и колегите напоследък.
Обаче басма никому няма да цепя.
Заради висщите непредходни идеали и ценностии.
Заради рицарството.
Не толкова заради егото ми.
Понеже смятам,че това им се полага.
Знам че няма много като мен в този свят.
Хайде пийте кафе и добра ви утрин на всички.
И да устискате още 24 часа без алкохол.
Аз часове и дни не броя.
При ме само това работи.
Понеже докато броях,се дънех постоянно.
Като спрях да броя и осъзна че се иска знак безкрайност относно трезвенността,и си върнах живота от оня свят едва ли не.
Когато фактите говорят и боговете мълчат!Не оставaй длъжен никому!
|
Re: Доубедих се... [re: finntroll73]
