Ами алкохолиците са доста "поопарили" се хора в този смисъл.
Не съм срещала алкохолик, който да не е страдал като за световно.
Говорим в Анонимни алкохолици за това, че всеки един от нас е стигнал своето "дъно" така да се каже, и тогава се е "предал" и е извикал силно, с пълен глас : "Помощ".
Най-накрая хитрият и манипулативен и комбинативен алкохолик, стигнал до предела на силите си / пиша в неопределено лице, но това се отнася в пълна сила и за мен самата / , е готов да слуша, да СЛУША ... Боже, мога да напиша една новела за мен самата, аз как слушам и кога слушам и изобщо, това със слушането е така интересно. На мен лично ми трябваха 44 години живот, изцяло падане, умиране, попадане в болница, за да започна да слушам някого и това се случи в Анонимни алкохолици, където за първи път започнах да слушам, защото вече нямаше накъде, или или ....
Четиридесет и четири години, за да започна да се вслушвам в това, което казва баща ми. Никога не съм го слушала и си мислих, че той не е достатъчно интелигентен, и винаги съм се отнасяла с пренебрежение към него, мислих, че той не е наясно с много неща, а аз съм наясно, защото не е успял да научи даже един немски, цял живот се размятаха някакви учебници по немски, и така не го научил, а пък аз научих френски, хихи.
Безумие, няма друга дума, която да е по-ясна, и която да характеризира мисленето ми в тази насока. Значи не става въпрос просто за грешки, не е това, това не са само една или две грешки, при алкохолиците става въпрос за безумие.
Така че няма смисъл да се чудим защо не се учим от грешките, това не е много характерно и за нормалните хора, обаче за нас, алкохолиците, няма такъв филм като разум, вслушване, разумно мислене и преценка, за нас е характерно обикновено безумие, и няма как да се сравняваме с другите хора и с общовалидните човешки правила и ценности.
|