БЛАГОДАРЯ ТИ,ХАРАКИРИ!Благодаря ти от цялото си сърце и душа!Не съм изпитвала такава благодарност от деня,в който за първи път прекрачих прага на АА и се хванах за подадените ми ръце.Бях започнала да падам шеметно,безнадеждно в някаква бездна,в самия ад.Но ме хванаха и спряха.И излязох на слънце!Което не бях виждала през целия си живот.

Сега,на трезво отново бях започнала да се изгубвам,но след твоя пост вярвам,че беше за кратко и отново изгрява слънце.Благодаря!