|
В последните дни е въодушевено във форума, или нажежено, коя е подходящата дума, не знам, аз го възприемам като натоварващо, на мен така ми действа, нали трябва да съм честна, на мен този форум в последните дни ми действа натоварващо. Първоначално се изплаших от едни вид диалози и реплики, после се изплаших и обидих от друг сорт реплики.
Замислих се дали повече да влизам тук и да пиша.
Дали да продължа.
Днес си дадох сметка, че животът е точно такъв обаче, натоварващ, нито повече, нито по-малко, точно това е животът, та, може би форумът, като част от живота, го отразява. Нали самата аз писах, че АА е мини общество, а този форум, също, и той отразява реалния живот.
На мен това ми е болестта, не мога да живея в реалността, не издържам на натоварванията от хората, на думите им, по-емоционална и лабилна съм, обиждам се лесно и преживявам. Имала съм случаи, преживявала съм една обида по два дни, цели два дни, затворена в къщи и си я преживявам, нещо като докторска степен по резентмънтите имам .
И сега така ми се прииска да се оттегля, да се отдалеча, да се махна, примамливо ми се стори, но дали да го направя ?
В този форум ми предложи да напиша историята си и да да пиша и споделям първият ми спонсор. Мисля, че това е правилно и полезно, много неща научих, на много неща се научих като човек, и сигурно съм полезна на други хора.
Снощи попитах втория си спонсор дали да продължа да пиша, или да се откажа, жената ми отговори, че няма какво да се фръцкам на всяка обида, ами е добре да продължа да пиша, понеже някой може и да има нужда от помощ. Обидите, които прочетох тук, може да са плод на алкохолното опиянение на дамата, или просто плод на липса на здрав разум.
Моето вътрешно усещане и интуиция е, че не трябва да се отказвам да пиша.
Много ми се иска сега отново да кажа нещо за морала, по стар си мой обичай, и да призова всички пишещи към култура на общуването, на умерен език и толерантност, на възпитание и взаимно уважение и зачитане, на уважение към всеки опит на човек да остане трезвен
Всъщност вече го направих.
Няма да си взимам думите назад, защото на мен това ми е същността, не искам да бягам от нея.
На мен когато ми се обяснява нещо, трябва да ми се обясни внимателно, премерено, спокойно, и с избягване на груби изрази, това е положението, иначе не мога да възприема нещата добре.
И най-важното обаче, не съм толкова важна аз, защото съм само една, но е възможно да има и други жени като мен .
Всъщност не стига, че жените не могат да стигнат до помощ в АА поради ориенталските навиците и маниери на някои български мъже, поради закостенялост на мисленето на обществото ни, поради твърде ниската култура и невежество на хората относно болестта алкохолизъм, поради страхове и скрупули, поради невероятна бедност даже, ами допълнително, ако все пак се престраши някоя женица да отвори този форум, твърде възможно е да го затвори изплашена .
Заради себе си и заради другите аз ще продължа да пиша, спасение има от алкохолизма, има възстановени от алкохолизъм хора, но те са предприели Програмата за възстановяване от алкохолизъм и са работили упорито върху характерите си, алкохолизмът е болест, медицински установена, с определени характеристики и параметри, не е срамна, не е неясна, напротив, има яснота по въпроса, в този форум има информация за болестта, а аз самата пиша тук, за да удостоверя, че човек може да остане трезвен, спокоен, и да се променя чрез Програмата на Анонимни алкохолици.
|
Re: Група Нов Път [re: kethen]
