Хей,здравей!Аз не те нападам.Дори не отричам това което казваш.Казвам само,че не трябва да забравям в крайна сметка за какво става дума.В крайна сметка,крайният резултат на болестта ми е пиене.А "ако пием ние със сигурност ще умрем".Изобщо не казвам и това,че трябва да живея в миналото.Напротив,трябва да сложа точката за да продължа.Иначе оставам в гардероба със скелетите.
Да кажа сега какво всъщност ми се върти в главата,след като изясних какво не казвам.Ами,нещо такова,че понякога има опасност да взема парченце истина,да я уголемя и така,това парченце истина да стане цялата истина/прочетох доста назад в годините тук една такава приказка,така,че това,което пиша не го измислям аз/.Та,тази мултиплицирана истина е светът на дявола.А какво мога да направя аз за да не падна в капана му,или с други думи,в нереалността?Ами,да отделя мислите и чувствата си от ФАКТИТЕ/това също не е моя мисъл,беше ми казано/.И тогава да приема фактите,които не мога да променя.
А иначе уможаващият ефект на едно отделно парченце истина представлява моето себеобсебване.
|