В отговор на:
Когато причините са ясни като факт се приемат много по- лесно. Просто факт и това е. Оттук на там ще видим. Сваляш картите и гледаш с какво разполагаш.
Последен опит правя, честно.
Ще използвам по-простички асоциации щом и Джек Лондон ти влиза трудно.
Много общо има между алкохолизма и критическата. И двете идат когато Господ е казал - ни по-рано, ни по-късно, идат въпреки волята ти. И от двете не можеш да избягаш, нито да ги контролираш да се развиват според желанието ти. За нито едно от двете не си виновна, че го имаш - както казваш просто факт и това е. Нито хормоналния дисбаланс зависи от това какъв самурай си, нито пък дисбаланса в невромедиаторите. В критическата можеш да омекотяваш симптоми с хормонални таблетки и до постигнеш временен ефект, но това не премехва критическата. Както употребата на антидепресанти и примерно синтетичен серотонин няма да излекува алкохолизма.
И от двете няма отърване. И от двете няма връщане назад. И двете често водят до деменция. Въпрос на химия, не на борбеност.
Казах, че никой не е виновен че се случват алкохолизмът и критическата. Но пък е виновен ако при наличието им не потърси начин да живее ПРИЕМАЙКИ тези погранични състояния и въпреки тях.
Нелекуваният алкохолик разрушава всичко около себе си и трови хората с изобилието от неадекватности, простотии, неконтролируеми действия и престъпни бездействия. Жената в критическата, ако не овладее неконтролируемото си чувство за контрол, вездесъщност, егоцентричност и богоподобие прави живота на близките си ад. Има още прилики.
Обаче и алкохоликът и жената в критическата имат право да изберат ДУХОВНО ПРОБУЖДАНЕ, смирение, осъзнаване и управление на собствените чувства и комплекси, свързани с това. Да изберат да вървят към безмилостна честност към грешките, към покаяние, към прошка...Да не търсят вечно виновен. Да разберат, че те не са Бог, че освен тяхното мнение има и други. Могат да ПРИЕМАТ положението си такова каквото е и започнат да се променят духовно и емоционално, за да не разрешат на химията и биологията да убият личността.
И, Алонке, това че ти неуморно повтаряш с безапелационна категоричност купища неверни твърдения, не ги прави истини. Ако щеш ги повтори още 200 пъти - май натам вървят нещата. Няма моя и твоя, или на ибрямбашията истини за алкохолизма. И за критическата също.
|