Всъщност кликнах на твоето име,защото беше последното мнение/с риск да нараня егоцентризма ти/.А,пък какво искам да кажа с тази приказка?За промените,които ми се налагат в сбърканото ми мислене/пак,да отстраним егото-НЕ ТВОЕТО,А МОЕТО МИСЛЕНЕ,КОЕТО ПЪК Е СХОДНО С ТОВА НА ДРУГИТЕ АЛКОХОЛИЦИ/.Значи:
1.Виждам детайла на нещата,а не цялостната картина-попадам вън от реалността.
2.Предубедена съм,имам предварителна представа за нещата-попадам вън от реалността.
3.Отнасям случващите се неща към себе си.Изграждам причинно-следствени връзки,които не са реални,защото нещата се случват независимо и отделно едно от друго-попадам вън от реалността.
4.Отричам,защото не приемам различието-попадам вън от реалността.
5.Влизам в главите на хората и се опитвам да мисля от тяхно име,като много по-просто е да видя фактите-попадам вън от реалността.
6.Имам очаквания хората също да влязат в моята глава и да знаят от какво имам нужда,че и да ми го дадат.Вместо да кажа и после да видя тези отношения устройват ли ме,или не-попадам вън от реалността.
7.Понеже нямам смелост да променя нещата,които мога,не се и опитвам.Но така няма как да знам,кое може да бъде променено и кое не.Камо ли да го приема-попадам вън от реалността.
8.Обратен идентификационен модел-вместо аз да се идентифицирам с хората,им вменявам/на хората/ собствената си мотивация,мисли и чувства,което пък води до разочарование и недоволство-попадам вън от реалността.
Ей такива неща,Мина.А пък това за гейовете и лесбианките,не го разбрах много,много,ама и не държа особено.