Искате ли една приказка за "лека нощ"?Е,на мен ми се иска да я разкажа.
Имало едно време едно щастливо царство.В него нямало бедност,нямало скръб,нямало неправда.Всички хора били доволни и радостни.Царят и първият му везир били мъдри и честни и управлявали в съгласие и сговор много години.Но,не щеш ли,вещица завидяла на мира и любовта,които царяли в тази земя.И сипала една нощ отровно биле в единствения кладенец,от който всички жители си взимали вода.Отровното биле не убивало.То само подлудявало всеки,който пийвал от водата.
На следващия ден всички хора от града-царство се събудили полудели,защото всички,до един пили от отровената вода.Само царят и везира му,не.
Мирът и спокойствието в царството били заменени от крясъци,улични боеве и престъпления.Хората започнали да се събират около двореца и да искат гилотиниране на царя и везира.Обвинението било,че двамата са полудели.
Добрите управници изобщо не разбирали какво се случва и защо.Нямали никакво обяснение...до мига,в който и те пили от водата от кладенеца.Тогава започнали и те да крещят и полудели.Но точно в този миг,множеството с недоволни хора около двореца започнало да утихва и да се разотива.Хората с облекчение въздъхнали:Добрият ни цар и неговият везир бяха полудели,но ето,че разсъдъкът им най-после дойде!
Разказвам тази приказка,не за да обвинявам,че някой е полудял,а друг е много с акъла си.Не.Изцяло я отнасям към себе си.Ако приема,че сбърканото ми мислене и пиенето на алкохол са били едната страна на статуквото,то като престана да пия,трябва да се промени и мисленето ми...единствено за статуквото.Иначе,просто няма как да стане.Иначе няма как да продължа.Или поне,не радостна и щастлива.