Снощи имахме сбирка на АА. В почивката към мен се приближи жена, попита ме за името ми, потвърдих коя съм и тя започна да ми разказва. Жената е майката на момиче, което лежа на лечение в болницата тук, след това идва известно време на сбирки на АА. Момичето спря да идва на сбирки, аз се бях притеснила, защото имам навик да приемам нещата лично, и мислих, че нещо не е доволна или е обидена, или Бог знае какво. Зависимият човек е лабилен и уязвим, лесно обидчив и странен.
Бях и се обадила тогава, поговорих с момичето, тя ами вие ме забравихте, и си дадох сметка, може би вниманието не е достатъчно, не знам. После, момичето отново идва, после спря и така. Наскоро дойде, цялата цъфти, лъчезарна, хубавица, започнала работа, така се зарадвах, така се зарадвах, обаче отново, за кой ли път, помислих си, ето, тя се оправи ... ?!? Онзи ден я видяхме на работа, работи и се усмихва, отново се зарадвах. Но ето какво се случва снощи, идва майката и се притеснява, какво ще се прави, момичето пие, намира патрончета в чантата и, не права нищо в къщи, излага майка си, манипулира я, говори и обижда майката ... Какво да направя, казах и да идва на сбирки, тя ми казва, тя не иска, ако вие можете да минавате и да и говорите. Ами аз колкото съм говорила, пословична съм в говоренето ... Но пак ще трябва, не може да се остави това момиче така. В болницата я намерих след прекарана около двадесетдневна кома, от която едва излязла жива ...

Вчера приеха в болницата друго момиче, за което аз плаках. Отдръпнах се даже малко, защото установих, че приемам много лично нещата, и ми става тежко. Така не мога да и бъда много полезна. Когато приемам лично каквото и да е, тогава се включва моят егоизъм, искам да стане на моята, искам да оздравее, искам да се оправят хората, да слушат и да изпълняват, абе искам аз да подреждам и контролирам, това е моята болест. Ето и аз как се уча. Та, момичето вчера изпадна в паника, изплаши се, помоли ме да я посещаваме в болницата, да не я забравяме групата на АА, помоли се да я мислим и да се опитаме да и помогнем. Майка и е останала кожа и кокали. Много благодарна и се срамува от дъщеря си, не смее да се обади, притеснява се, много тъжна работа ...

Снощи на сбирката чух нещо много полезно и прекрасно. Всичко са чували и знаят за така наречените терапевтични центрове. По света нормална практика, но у нас не. Там лечението се заплаща, и става въпрос за много пари, поне за мен са много. Ами ако човек ги няма тези пари ... както е обичайно в България. Говори едно момче, той е бил в такъв център, много е доволен, но е оставил значителни пари там. Тук, казва той, чувам също много полезни неща, и не се искат никакви пари. И това е супер, и е прекрасно, и казва още, нещата са изчистени, наистина, никой нищо не иска на тази сбирка, нищо, просто се събираме, и си помагаме, аз помагам на себе си и на помагам и на другите, правя добро на себе си, и добро на други хора, доброто се мултиплицира.
Щом се мултиплицира доброто, аз мога да се прибера и да заспя спокойно, защото съм убедена, че свърших правилните неща, и нищо друго не ме интересува.

Тази сутрин, на път за работа, ме спря една жена, с която лежахме заедно в болницата, синът и е наркоман. Тя е жива за оплакване. В стария си живот не бих вървяла до нея по главната ни улица, сутринта ме видяха поне десет човека с нея и ме погледнаха въпросително. Аз си вървях спокойно, защо, ами тя ме моли за помощ, какво да направя, да избягам ли, иска помощ синът и да постъпи на лечение, той е агресивен, и тя не може да се оправи с него. Той умира, но и тя умира покрай него. Жената е била хубава някога, сега е много зле, страшно е ...

Анонимни алкохолици е интелигентната алтернатива за болните от алкохолизъм. Много е важно да има точно сега такива организации в България, когато хората нямат пари даже за хляб понякога ! Ръководещи принципи на Анонимни алкохолици са духовните принципи, и те нямат давност. И преди седемдесет и пет години, и преди петдесет, и преди двадесет години, ДУХОВНИТЕ ПРИНЦИПИ СА ЕДНИ И СЪЩИ, те помагат като лекуват душите на хората !