Регистрирах се само, за да разкажа моята история с АА. Бях тръгнала надолу, не бях тръгнала, а направо се търкалях с бясна скорост. Винаги съм обичала да си пусна „метъл” на маХ и с няколко чаши вино да „релаксирам” вечер. Това ми остана още от студентските години. След изпити- „релакс”.... Да, ама- не! В последствие „релакса” продължи след работа, а след време и сутрин- след нощен купон... И така, докато започнах „релаксирала” да се качвам на колата и след изтрезняване (когато не мога да си спомня къде съм паркирала), да благодаря на Бога, че съм жива.
Започнах да се замислям. Започнах да чета в нета за болестта. Отчаях се от това, че , алкохолика си е алкохолик докато умре. Свърах се с АА и отидох на сбирка. Ужас! След като седнахме и един по един ставаха и казваха „Аз съм (еди кой си) и съм алкохолик” се упрекнах, че не съм ударила една, две или повече водки, за да ги издържа. Четоха нещо от някаква книга, разказваха си истории от времето когато са злоупотребявали с алкохола. Искаше ми се да избягам. С нетърпение чаках всичко да приключи. Какво ме интересуваха тези до болка познати „приключения”. Аз бях отишла уж да се лекувам, а останах с впечатлението, че тези които не пият от известно време .... ( как да го кажа), гладайки нас- новите, „лекуват” себе си. Гледаха ни „от високо”, контакт „ от високо”, като че ли като са престанали да пият са....”хванали Бога за рога”.
Дадоха ми книга АА и 12- те стъпки. Захвълхих ги в къщи отчаяна. При мисълта за тези стъпки ми се допиваше. След известно време реших да погледна все пак... за „обща култура”.

Птрва стъпка: Признаваме, че сме безпомощни пред алкохола и че животът ни е станал неуправляем.... (Замислих се! Аз, ако си призная, че съм безпомощна пред алкохола, това значи да му се предам, да се наливам до откат и да легна да умирам. )

Втора стъпка: Повярвахме, че сила по-висша от нас може да ни върне здравия разум ...(Майко мила! Ако, аз не мога сама да си върна здравия разум, няма сила извън мене която да ми го върне. )

Трета стъпка: Взехме решение да оставим волята и живота си в ръцетe на Бога, така както Го разбираме... ( Аз до сега си бях оставила волята и живота в ръцете на Бога (така както го разбирам) и какво? Стигнах до АА, за да му се оставя пак ли?!? Как ли пък не! )

Другите не съм ги чела. Казах край! Ще се контролирам! Вече 10- ина и повече (не ги броя) години, пия с мярка. Алкохолизма се лекува, стига да имаш воля. Не ти са нужни АА, нахални спонсори от АА, които се опитват да те „убедят” чрез скайп, телефон или ел.поща, как ти „мислят доброто”, братя, сестри, психолози, психиатри и темподобни.

Всеки силен човек може да се пребори с тази болест. Помогни си сам, та и Господ да ти помогне... Не знам така ли точно беше поговорката, ама първите три думи са много важни, другите са ала- бала.