Здравей petu6on,

Неегоистичната молитва за мен е крайъгълният камък, моментът, в който колелото на съзнанието ми се "завъртя" в обратна посока, изведнъж се наложи да заменя чувствата на гняв, обида, недоволство, омраза и "отписване" на човека, към когото са насочени тези чувства, от живота ми, в нещо ново.

Благодаря на спонсора си по Програмата на АА, че ми показа пътя, това е изключително трудно да се направи.

Упорито, последователно, всеки ден, всеки път, когато се сетя се моля за хората, които ме дразнят, това е много важно, защо ли, в началото може да е само семенце, може да е искра, може да е малко и незабележимо коренче, да, но с времето то расте, и след някой ден, изведнъж може да съм изправена пред огън с пламъци, пред огромно дърво с мощни корени, тогава .... тогава трябва да се потушава огън, или да се изкоренява дървото, аз лично познавам само един бързо действащ начин, чрез който почти разруших тялото си и психиката си.

Практикуването на неегостичната молитва ми помага да излизам от себе си, разрушава и разбива себелюбието ми, което се подхранва от обидчивостта ми, чувствителността ми и комплексите ми, също така и намалява развихрилият се егоцентризъм, който е разрушителен и пагубен за мен.

За мен лично няма друг избор, даже няма и в състояние на летаргия в съзнананието ми въпрос : дали пък наистина трябва да се практикува тази молитва, дали за всеки човек трябва да се прави, дали трябва всеки ден, дали пък да не се опитам да излъжа... да надхитря .... не, няма кого да лъжа повече, болестта не може да бъде излъгана или надхитрена, с моето аз не мога да я победя.

И тогава просто продължавам.

Продължаваме !