Благодаря за споделения опит kethen.
В момента и аз съм на тази вълна.Наистина тази програма на Анонимни Алкохолици е уникална и непрекъснато се разкриват нови истини чрез нея за мен.Снощи бях на една онлайнсбирка и една сестра сподели как се молила за хората,които остават в главата й за дълго,след като им се е обидила.Тя сподели,че се е молила почти непрекъснато за тях ден и нощ дълго време-толкова,колкото е необходимо.В един момент вече отчаяна,че не изчезват от главата й е изпитвала страх и недоверие,че това ще помогне,но пак е продължавала .И малко след това просто е установила,че вече ги няма тези мисли и гневое към тези хора.Няма ги резентмънтите.Просто са изчезнали.Чудо.
На тази сбирка четохме как двама известни спикери-Джо и Чарли,двама алкохолици,,като мен,които са следвали години наред принципите на програмата на Анонимни Алкохолици споделят за своето възстановяване.Те разказват същото.Когато някой ги е обидил или наранил се молели за него сутрин и вечер и пак сутрин и вечер и на обяд и следобяд и пак и пак и пак.Аз бях чела тези спикери и преди.На мен и спонсора ми е предлагал да се моля за хората ,които са ме обидили или съм им се обидила.Но,защо при мен не работеше това.?Този въпрос си зададох снощи.Вярно е,че съм се молила за тези хора,вяро е ,че на моменти изчезваха резентмънтите ми ,обаче скоро пак се появяваха и то доста скоро и доста често..Защо,какво пропусках?
И снощи на тази сбирка мисля,че си отговорих.Ами аз не го правех с постоянство..Моля се,после пак се обиждам на човека,после се моля на другата вечер,после на сутринта забравям,на обяд се обиждам на човека,държа си ги тези неща в главата или се напъвам да ги спра.Понякога успявам за моменти и то понеже да речеме са ми се случили някакви неща,които съм искала и денят ми е бил хубав.После пак идват,решавам вечерта да се помоля,сутринта пак забравям и така.
Снощи след тази сбирка се молих за хората,към които тая обида.Сутринта се молих пака.Днес във всеки момент,в който се появи подобна мисъл,неприязън към някой,гняв,обида ,веднага започвам мисленно молитва за него,независимо къде се намирам.Дори,когато разговарям с този човек.Той говори,дразни ме с нещо,от това,което казва или прави,а аз се моля за него.После се разделям например с този човек,но идва спомена и пак обидата и гневът и веднага започвам поредната молитва.Описаах си тези молитви снощи в инвентаризацията,която изпращам на спонсора си.Тази вечер пак.И така мисля да продължавам.Не ме интересува колко време ще ми отнеме това.От предишния ми опит мога само да споделя следното.Когато все пак е имало случаи да се моля поне няколко дни с постоянство за даден човек,на който съм ядосана в един момент съм усещала,че искренно започвам да му желая тези неща за които моля Бог да му даде.Но скоро след това пак спирам,прекъсвам и забравям.После пак му се разгневявам за нещо или си спомням нещо старо.Но спирам да се моля.Когато ми стане непоносимо от тези въртящи се в главата ми огнени кълба/резентмънтите/ си спомням,че трябва да се моля за дадения човек.И започвам пак и пак спирам и така просто не проявявам търпение и вяра и постоянство да получа резултатите от молитвите.И казвам това не работи.Ммдаа... Все едно да си поливам цветята два дни редовно,после три дни да не ги поливам,после пак да ги полея един ден и после пет дни да не ги поливам,после да им сипя съвсем малко вода,после на другия ден да ги полея,а после десет дена да не ги поливам.При суша това няма да е достатъчно и в един момент ще се чудя защо цветята са нещо омърлушени,защо са дребнички или защо нещо направо изсъхват.
Та се чудех,че за този човек се моля вече месеци,а пак имам резентмънти към него.Да,но колко пъти го правех и колко често през тези месеци...Дали всеки път,когато се появи резентмънт,дали всеки път когато се появи първата искра на спомена за недоволство и гняв към дадения човек,дали когато многократно са стояли тези искри и пламъчета и са се превърнали вече в пожар.,а през това време са отнемали от съня,от способностите ми да работя,от храната ми,от възможността да съм тук и сега ,от силите,от способноста ми да подаря на някой усмивка или добра дума..Дали не съм се сещала да се помоля за този човек и то през зъби тогава,когато всичко това е ставало непоносимо болезнено за мен.След поредната да речеме паника или няколкодневна изморителна истерична криза на болеста .
Такава е моята болест алкохолизъм.Никога нещо не съм довършвала докрая.Имах големи амбиции за нещо,но скоро след това се отказвах,после се амбицирах за нещо друго и пак се отказвах..Винаги решавах аз какво да правя.Никога не се доверявах на друго мнение,съвет,предложение.
Затова съм благодарна сега,че все пак реших да пробвам дали пък тази програма на Анонимни Алкохолици няма да ми подобри живота,няма да ми даде онова спокойствие и щастие,които аз толкова отчаяно исках и сама търсех.Бях го намерила в алкохола,после в лекарсвата,в секса,във цигарите,във манипулирането на хората да ми доказват колко съм велика..Във нереалистичните си мечти и амбиции,които си оставаха на действие неосъществени или недовършени.А през това време минавах през хората и не ми пукаше за тях.Не зачитех тяхното мнение и се обиждах на всеки,който ми дава съвети.
Затова съм благодарна.Защото повярвах,че това да се моля за хората,които ме обиждат и нараняват не е някаква смешна шега или тъпотия,а е за мое добро,за моя мир и щастие.И повярвах,защото с очите си видях,че тези,които ми го предлагат имат този мир.И слава Богу вече и аз го установявам от моя личен опит.Ще продължавам да го правя.И това е само част от чудесата,които ми предлага програмата на Анонимни алкохолици,за да мога да живея и да се радвам на живота,без да имам нужда да пия алкохол или други разрушителни средства,с които да приспивам съзнанието си ,за да избягам от реалноста.
Благодаря на всички,които отделиха от времето и енергията си,за да ми покажат пътя и на всички ,които вървят по този път и не съм сама.