Нещичко и аз да споделя за себе си, та да не се превърна и аз в това жълтокнижниче, или да си повярвам много, че съм вече нещо много напред, израстнала и духовно извисена, което за мен е най-опасно и може да е равно на умиране.

Аз съм зависима към алкохол и вървя сега с помощта на АА, на Програмата на АА и със спонсор, и с помощта на групата си, и с помощта на всички алкохолици, които познавам от България, даже и извън България, само така и само благодарение на всичко това съм жива и трезва и откривам необходимите ми сили за да преминавам през перпятствията и трудностите, които срещам по пътя си.

Миналата седмица ми беше много нервна и разтревожена, проведох като начало един „поздравителен” телефонен разговор, който ми струваше много усилия, и се оказа, че като съм го направила, съм подразнила човека, на когото се обаждам, като е напълно възможно точно това да съм целяла подсъзнателно, понеже болестта алкохолизъм обича да наранявам хората, които са ме наранили, когато не съм в добра духовна форма.

После, имах неприятен разговор с друг човек, вече наяве, много се ядосах, разстроих се.

После, отидох и играх тай бо, играх с момичета, които са с около десетина петнадесет години по-млади от мен и играх час и половина, което мисля си, не беше много разумно, но го направих, за да докажа на себе си, че мога.

После, явно се преуморих много, и психически и физически, и в неделя сутрин плаках много, което ми се случва сравнително рядко. Това ме измори много, освен това, мисля си още : с плакането се дрогирах, това е мило самосъжаление и изпитване на удоволствие от последното, заедно с удовоствието да страдам, или изпитвам удоволствие да се наблюдавам как страдам и мъката ме опиянява и така бягам от реалността, добре се получи определението за алкохолизъм ...

Това направих, като по учебник беше.

В такова някакво състояние сутринта в понеделник отидох на работа, и ми се искаше да направя нещо още по-лудо, абе нещо вътре в мен ме буташе да действам. Към обед отидох по работа до една позната, пресичах улицата и там, мила наша родна картинка, вдлъбнатинка за разпознаване на асфалтирана отгоре шахта, спънах се и паднах. Не се изплаших много много, но ме заболя и си помислих, че се изложих пред хората, освен това обаче сериозно се замислих, че Бог ми показва нещо, но не можех да разбера точно какво веднага. Продължих въпреки това да бързам, като леко накуцвах обаче.

Така, след работа отидох в парка и там поплаках отново, защото паднах и ме болеше крака, реших, си, че това е причината за моите сълзи, но имаше нещо още вътре в мен, което работеше и ме караше да плача и ме влудяваше все още.

След като си поплаках на воля, ми се допуши цигара, айде сега ново двайсет, но не запалих, защото реших, че няма смисъл, това ще мине и ще замине, а цигарите, ако ги започна, няма да има отърване.

На следващият ден отидох отново на работа, на обед тръгнах да се разхождам към парка и тогава ме блъсна леко една кола. Това много ме изненада, изплаши, стресна, извади от равновесие, заболя ме много този път другият крак. Прибрах се на работа, но бях много разстроена и притеснена, и казах на колегите си какво ми се е случило и реших да се прибера в къщи. Прибрах се бавничко и си полегнах, купих си пуканки и кока кола и си почивах така.

После ме втресе и се разболях. На другия ден бях болна. Сега съм също болна.

Какво е това, случка след случка, една след друга, още от миналата седмица, усещах, мислих си, това, което започна не води към добро, но продължих да живея, продължих да си анализирам грешките доколкото можах, продължих да споделям с алкохолици, продължих да искам да живея и да съм трезва, защото аз искам повече от всичко на света да съм трезва.


В събота и неделя срещнах една сестра, която е алкохолно зависима, в неделя тя беше с майка си, важно важно майка и я водеше, и ме погледнаха двете или поне майката отвисоко, с леко пренебрежение, казах и, защо не дойдеш на сбирките, майка и отговари вместо нея, ами не, тя се отказа вече от алкохола, тя го остави, и я поиздърпа настрана, да не говори повече с мен, почувствах се като прокажена, но нищо не казах ...

В неделя ходих в психиатрията и посетих една жена, която е също като мен алкохолно зависима. Говорихме с нея, пихме кафе, аз говорих по-точно, тя ме гледаше, слушаше, пак гледше, пак слушаше, усещах я как ме наблюдаваше внимателно и с подозрение, мислеше си, чудеше се, какво има, какво има, видях едва забалежимо дяволито пламъче и серия от въпросителни в погледа и...

... тогава я попитах : "Гледаш ме и си мислиш, има някаква врътка, която не ти казвам, изучаваш ме, гледаш ме, наблюдавааш ме, следиш всяко мое движение, така ли е ?"

Тя ми отговоря : " Ами да, да, да... Има някаква врътка... има нещо "

Така си мислеше тя : аз нещо не и казвам, нещо крия, скривам, има нещо, което пазя в тайна, благодарение на което съм трезва.

Казах и : "Няма такава врътка, няма тайна, няма такова нещо, има единствено Желание да продължиш. Аз вярвам на Програмата, понякога през сълзи на очи сядам да пиша, вярвам на тази Програма на 100 %, вярвам на Бог, няма да ме подведат, само да положа необходимите усилия, и да продължа, друго от мен не се иска."

Дали ми повярва жената, не знам, но аз, която съм също алкохолно зависима, съм трезва сега и усещам, че нещата се поотпуснаха, примката се поразхлаби, така го усещам, понякога и аз имам правилни усещания ...

В понеделник срещнах и друга алкохолно зависима сестра, спрях се на улицата, погледнах я, неприятно ми стана, брадата и синя, попитах я какво става, тя ми казва, че имала проблеми със стомаха и ходила по лекари да и лекуват стомаха, защото повръщала.

Попитах я дали пие, и защо е синя брадата и, падала ли е, тя ми се довери, каза ми, да, да, падах ....