|
Вчера бях на работа и след обичайната процедура в началото на смяната ми,седнах и взех да си чета разни АА-неща,което много не ми се правеше,но явно е необходимо ако искам да имам нещо насреща в битката срещу алкохолизма.По едно време ми поомръзна,взех да се мотая като си казах колко е скучно и как ще я карам толкова време,малко си помрънках,но....видях колко бързо Бог чу моите "терзания" и направи така,че доста време след това да си имам меко казано някакво занимание.
Първо дойде един колега да си върши някаква работа,а аз много не го харесвах като си мислех,че "ме мрази",защото беше говорил някакви простотии на шефа и явно се държеше на голямо,но това в случая не е толкова важно-просто той беше човека,чрез когото дойде "разнообразието ми".Свърши си работата и точно когато си тръгваше ми каза,че водата е спряла,което много не ме притесни,защото имаме хидрофорна инсталация,което предполагаше "по принцип" да имам вода,независимо от това дали водата от ВИК е спряна или не.Та с тия мисли реших да проверя дали тече водата от хидрофора,след като другата я няма,пуснах един кран да проверя,видях,че налягането е доста слабо и преди да звънна на ВИК реших да проверя какво става с въпросното устройство ей така-от нема и къде,като дори не предполагах какво ме очакваше при тази "ненужна проверка".Като вдигнах порталната врата на склада,бях леко изненадан когато в краката ми се изтече доста голямо количество вода,което от своя страна бързо ме наведе на мисълта,че нещата не са чак толкова розови,колкото на мен ми се искаше.Наложи се доста бързо да действам относно спирането на водата,която течеше на воля от хидрофора и наводняваше склада,да уведомя своевременно шефа си,който "малко учудващо" не беше много доволен от станалото в базата,и след кратко време нещата се взеха под контрол,но се изискваше наистина доста бързо действие,при което дори нямах време нито да мрънкам,нито да си мисля "защо така стана,защо точно на мен и тн и тн"..
След като се справих със ситуацията,след като поизметох водата,която беше по пода,аз си благодарих и съвсем кротичко се помолих смирено да става каквото ще,да си скучая ако ще до края на смяната,но просто да ми е спокойно,пък ако ще и да подивявам от скука.Освен тази повреда,питейната вода по това време също беше спряла и след спирането на водата в склада,се наложи да викам аварийната група на ВИК,която след известно мотаене по трасето навън,направи каквото трябва за да оправи нещата и едва тогава по някое време успях да си почина от "разнообразието",за което си бях помрънкал преди да се случат тия "случайни", малки случки.Благодарих за това,че всичко се оправи без особени последствия и си припомних една мисъл на майка Тереза,която бях видял преди време на корицата на една книга:
"Много повече изплакани сълзи има от сбъднатите молитви,отколкото от несбъднатите"....
Бъдете здрави и трезви,братя и сестри-алкохолици,с пожеланието преди за нещо да се помолим,малко преди това да се замислим,че има Някой,който доста бързо може и отговаря на нашите прошения.
Бъди себе си.
|
Сбъднати молитви... [re: stefko_aa]
