"Ние алкохолиците сме мъже и жени, загърбили способността да контролират пиенето си. Знаем, че никoй истински алкохолик никога не е в състояние да възстанови този контрол. На всички нас в даден момент ни се е струвало, че си възвръщаме контрола, но тези интервали - обикновено кратки - неизбежно бяха последвани от още по-слаба способност да се контролираме, което с времето ни водеше до жалка и необяснима деморализация. Всички до един сме убедени, че алкохолиците от нашия тип са в хватката на прогресиращо заболяване. С течение на времето състоянието ни неизбежно се влошава.
Ние приличаме на хора, които са изгубили краката си - никога не им израстват нови. Нито пък съществува някакво лечение, което може да превърне алкохолиците от нашия тип в хора като останалите. Опитали сме всяко възможно средство. В някои случаи имаше кратък период на възстановяване, след което болестта ни се възобновяваше в още по-тежка форма. Лекарите, които са запознати с алкохолизма, са единодушни, че няма средство, което да превърне алкохолика в нормален пияч. Може би някой ден науката ще го постигне, но засега не е успяла".

Да но алкохолика отрича до гроб .Ще се жени ,ще сменя работата си ,ще забременява за да се промени ,аз съм го правила, ще сменя ,ще купува ,ще продава ще подарява .....

"Ето някои от методите, които сме опитвали: да пием само бира, да ограничаваме количеството на напитките, никога да не пием сами, никога да не пием сутрин, да пием само в дома, да не държим напитки в къщи, да не пием в работно време, да пием само на гости, да пием бренди вместо уиски, да пием само вино, да подадем оставка, ако се напием на работа, да заминем на пътешествие, да не заминем на пътешествие, да обещаем завинаги да се откажем (с или без тържествена клетва), да правим повече физически упражнения, да четем вдъхновяващи книги, да отидем на оздравителен лагер или санаториум, доброволно да се подложим на лечение в психиатрична клиника - бихме могли да продължим този списък до безкрайност."

Е така не се бях смяла отдавна ..Хе благодаря ти Алкажа..Наистина невероятна е тази болест на отричането и за нас и за нашите близки .Не,не съм болна моля, временно състояние преболедувах и сега вече измислих какво да правя с този същият мозък с който отричам болестта си и не виждам реалността ,То да се смее човек с безумието си по добре отколкото да плаче ама и ние си знаем колко е смешна тази плачевна действителност, която струи от "рога на изобилието" и трепе ли трепе .Там в това изобилие от какви ли не" себеопознаващи лечения ", работите са сериозни няма нито спокойствие , нито смях ...има само скръб!Благодаря на АА , Висшата ми Сила ,приятелите ми по Програмата ,че и днес не съм пила ,че и днес ми е леко и спокойно и не си задавам за милиарден път въпроса защо и кой ми е виновен, кое и как ми се е образувало .И днес не се занимавах със себе си ... и мога да се посмея със себе си .Защото всички тези безумия ги знам от практиката в другият ми живот и са само на една чашка разстояние или пък в сухото трезвеене без Програмата от Голямата Книга Анонимни Алкохолици .