|
„Ако само някакъв морален кодекс или по-добра житейска философия бяха достатъчни, за да се превъзмогне алкохолизма, много от нас щяха отдавна да са се възстановили. Ние обаче открихме, че такива кодекси и философии не могат да ни спасят, колкото и усилено да опитвахме. Можехме да искаме да имаме морал, можехме да искаме да намерим утеха във философията, можехме с цялото си сърце да желаем тези неща, но ни липсваше необходимата сила. Нашите човешки резерви, начело с волята, не бяха достатъчни - те напълно се проваляха.
Проблемът ни се състоеше в липсата на сила. Трябваше да намерим сила, чрез която да живеем и това очевидно трябваше да бъде Сила, по-висша от нас. Но къде и как можехме да открием тази Сила?”...
Гл.ІV от Голямата книга-„Ние агностиците”.
Здравей,Тасартрир.
Когато се ожених на 19 години,бившата ми жена беше бременна с първия ни син,който се роди пет месеца след брака ни,а след още седем месеца докато бях в казармата спрях да пия за първи път в съзнателния си живот за близо една година.Тогава бях все на 19 години и не престанах още от тогава до сега да правя постоянни и напразни опити да спра да пия „завинаги” или да се науча да пия „като другите хора”.След две години ни се роди и втория ни син...
Сега съм почти на 48 години,не пия само днес,не вземам никаква дрога,на пуша цигари и се чувствам сравнително добре,имайки в предвид как постоянно съм бил през целия си живот още от дете,като тези ми състояния бяха една от основните причини да започна да пия и да не мога да живия без жизненоважния за мен ефект от алкохола...Лично по себе си видях,а и все още на моменти виждам за каква болест става въпрос-за болест,а не каквато и да е лиготия,слабохарактерност и тн. тн-нещо,което постоянно са ми го набивали в главата,и в което вярвах на 100%,което пък ме караше още повече да се затварям в себе си и още повече да пия на умиране.След като през тия години пробвах всякакви начини да не пия и да живея без да пия,след като обиколих доста специалисти в областта на алкохолизма,изпих хапове с килограми,след като сам се опитвах да направя това,което никога съм нямал дори и минимален шанс да направя,няколко пъти опитвах да се трепя,често се молех да не се събудя на сутринта,бях три пъти в кома от пиене,помлян отвсякъде,доста пъти „преспал” в отрезвителното,оставен от жена,деца и от всички,които са ме познавали,аз имах огромния Късмет да оживея.
През 2006 г. преди да се хвърля през терасата,или да нараня майка си в съседната стая при поредното ми излизане от запой и от полицията,Имах невероятния Шанс Бог да ми изпрати помощ чрез човек от Анонимни Алкохолици и благодарение на това,което намерих там и действията,които ми бяха показани,и които се старая да правя, днес и сега съм чист и съм трезвен вече пета година.Въпреки,че останах трезвен една година преди последния си запой през зимата на 2007,аз се отделих от АА,отново се опитах сам да се справя и не успях...Върнах се обратно в Анонимни Алкохолици и сега се старая да правя това,което ми се предлага така,както милиони по света го правят ден по ден, и се радват на трезвеността си и не спирам да се връщам.
Една съществена част от тези действия в АА е споделянето с други хора, за което съм ти благодарен-че мога да споделя накратко къде бях,какво се случи и какво е сега с помощта на Бог,и Анонимни Алкохолици.
Желая ти един спокоен,трезвен ден,Тасартир,като можеш да се свържиш с някой от нас,който простичко да ти покаже как бе могла да живееш без алкохол и нуждата както от пиене,така и от хапове-променящи съзнанието.
Бъди здрава и до скоро,Тасартир!
Бъди себе си.
|
Re: Продължавам да се връщам.. [re: tasartir]
