|
Здравей,напълно съм съгласен с теб.
Относно хаповете и относно излъганите надежди.
Знаеш ли през годините ми на опити и дънене за контролирано пиене разбрах едно-че човек сам си е роб или господар на себе си.
Живота ми беше стигнал до най-важния кръстопът,трябваше да реша искам ли да умра сам в пиене и мизерия,или да взема живота си в ръцете си най-после и да изживея остатъка ми на тази земя със семейство до себе си,с топлината на най-близките ми.
От тогава до сега,постигнах много,с неоценимата помощ на АА,но и на себе си.
Значи според мен когато узрееш най- после веднъж завинаги,че СРЕДЕН ПЪТ относно алкохола и това че си Алкохолик,че среден път такъв НЯМА -то тогава може би си започнал да се спасяваш от кошмара.
До преди този момент само лъжех себе си и околните,и го знаех.
Винаги съм го знаел,че се заблуждавам че не съм алкохолик,че мога и аз да пия като другите(нещо което никога не се случваше,понеже пиех като змей за отрицателно време и все повече и по начесто ми се пиеше),и това беше гадното,че осъзнавах с малкото си здрав разум останал в мен,че и аз като баща ми съм болен,че ставам бащичко номер 2,но не взимах никакви мерки.
Това беше нещо което очаквах да се разреши от само себе си,както съм очаквал и повечето неща в живота ми да се решат от само себе си.
Нещото за което ме е яд,че никога не съм бил ВОЛЕВ И ПОСЛЕДОВАТЕЛЕН,било то в учене,избор на професия,развитие и переспективи.
Младините ми минаха в пиене и живот за купона,ден за ден,към следващия купон,много алкохол,метъл музика до зори и осиране.
Сега си страдам и от болестта и от акъла,ама нищо не се връща.
Опитвам се да градя на 40 това,което хората отдавна имат.
Дали е заради болестта,дали заради тежкото ми обременено детство,дали заради глупостта,мързела ми и страга...незнам,но никога нямах куража за истински важните неща.
И за съжаление все още го карам по течението по един или друг начин ,като все си повтарям,дръж гадната работа която ненавиждаш,понеже без нея,нито сметки,нито кола ще изплатиш,нито пък ще можеш да се оправяш,пък и без работа ако остана,мер е страх че ще пропия и пропуша отново,и пак ще се пързулна по главоломно-бързата алкохолна пързалка.
Гледах да закрепя нещата ДА НЕ СЕ ПРОМЕНЯТ особенно,с изключение на непиенето ми,понеже ме беше страх,а и все още ме е,макар и по-малко,че остана ли безработен и в неравностойно положение,едно че и кола и жилище ще литнат,ами и семейството може да отлети ако се заиграя с алкохола отново.
И така без хапове за контролирано пиене,предимно сам,успявам да удържам фронта.
Не ми се пие,но нервите останаха и на моменти изпадам в депресивни състояния.
Сякаш в опититите си да съм перфектен,защото по принцип съм такъв,изисквам и света да е такъв с мен,но това не става.
И се дразня на хорската несериозност и неточност.
Явно все не успявам да разбера и проумея най-важното,че нищо и никой не е перфектен и безгрешен.
И все се дразня,че щом аз мога 200,то и хората са длъжни да го могат.
Хубаво ми говореха хората за смирението и прошката в АА,явно се главозамаях малко или много след като постигнах трайно непиене и в живота ми има осезаем подем,и някак си се усещам ,че на моменти гледам пияниците по улиците с възмущение и гняв,че не са разбрали най-важното,че не са опитали,че не са извървяли голготата и те като мен...яд ме е че причиняват зло и страдание на близките си.
Даже веднъж в един автобус рано сутринта ,се качи един нацепен до козирката рано сутрин в 9,с бири в чанта и най-безцеремонно взе да се прави на интересен нещо с хората заразменяха реплики,аз мълчах ,но след няколко минути го хванах за ръката ,понеже не се стърпях повече и му рекох-знам че най-вероятно отиваш в парка където са наркоманите и пияндетата,но малко преди това е сградата в която се помещава АА клуба.
Не е зле да идеш следобяд ,има сбирка.
И аз по същия път като теб съм вървял,и аз съм алкохолик като теб,но намерих пътя.
Мисля,че не е още късно.
Усетих огромния срам в очите му,които всячески отбягваха контакт докато му говорих,а какво да кажа за хората в рейса...гледаха ме като гръмнати.
Какво им викам,АЛКОХОЛИК СЪМ и не ме е срам да си го призная.
По-важното е да откриеш пътя и начина,понеже всеки има силата вътре в себе си.
Гледаха ме като еретик на клада едва ли не повечето,като прокажен.
По-късно забелязах една обща семейна позната,която не бях забелязал,и ми стана гадно,понеже се почуствах че съм се изложил.
Тоя слезна някъде си,но видях че изхвърли остатъка от бирите в едно кощче.
Може би не трябваше толкова директно,но ми се прищя шоково да го разтърся,и да се замисли.
Оттогава не съм говорил на никой,незнам дали да се опитвам изобщо отново,от опит знам,че алкохолик,и особенно когато е в запой,акъл от никой не иска.
Тук в Норге помагат на пияните да ги качват и свалят от автобусите,казват тоя е болен дайте му път или място.
Хората осъзнават,може би са на по-високо ниво в това,че не е порок алкохолизма,а болест,но пък докато ги толерират и им помагат по автобусите,тези ще пият и очакват помощ още повече.
В бг си го знаем,дюдюкане и подигравки и присмехи с подхилквания по автобусите,когато някое чиче неможе да уцели вратата на слизане или качване.
Много малко отстрани разбират реално проблема.
Който не е вътре в нещата и сам да е засегнат лично от проблема,няма как да оцени адекватно ситуацията.
Според мен,няма нужда обществото като тук в Норге да толерира толкова много алкохолиците и наркоманите.
Жал,жал..ама всеки сам трябва да потърси изцелението и решението на проблема.
Иначе отглеждат търтеи и хрантутници,които стават с времето много нахални.
По-добре няколко приятели,отколкото хиляди ласкатели.
Или по-добре сам ,отколкото с боклуци!
|
Re: Без алкохолен алкохол... [re: girasol*]
