Днес имам така наречен "житейски проблем", ядосах се, това не бива да си го позволявам, защото така изморявам себе си, а аз се възприемам като болен човек, и трябва да внимавам и да се пазя.

Все пак, ядосах се, ядосах се и наговорих куп неща, които сега ми се струват толкова глупави, и безсмислени, но в гнева си аз това правя, говоря неща, за които после съжалявам.

Преди пак се ядосвах, но после започвам да съжалявам за това, което към казала, започвам да изпитвам чувство за вина, после пак си го припомням, после отново се ядосвам, после изпитвам угризения на съвестта, после, отново си го припомням, и така, проигравам го от десетина до не знам колко пъти, и това, за което съм се ядосала става доста различно от първоначално случилото се, накрая съм доста изтормозена, изпълнена с чувство за вина и самосъжаление, и още, решавам, че аз не мога да рагирам както трябва и накрая правя един велик извод, или хората нещо не са наред, или пък аз не съм тотално наред, след такива изводи е трудно да се чувствам добре и в добро настроение, и още, да съм адекванта, работоспособна и разумна, това е било цял живот.

Та, какво правя сега, като се уча да живея по нов начин, и всъщност какво означава за живея по нов начин, да реагирам и дйствам по нов начин, та, сега, просто това го споделям, описвам го и го анализирам, после, моля се за човека, с когото съм била груба и не съм постъпила както трябва, извинявам се на човека, с когото съм била груба, това го правя колкото ми е възможно по-бързо, и нещата се успокояват и съзнанието ми е отново свободно и мога да съм пълноценен човек.

Това са реалните действия, и това са действия всеки ден, може някой ден да има няколко такива, зависи доколко болестта ме е хванала и си играе с мен и ми гледа сеира.

Това е положението при мен, за разлика от преди, аз вече не се отричам тотално като личност, не се гневя няколко дена на себе си, просто се приемам като болен човек, за когото има изход, чрез някои прости действия по Програмата на Анонимни Алкохолици.