НИКОЯ ЖЕНА НЕ МОЖЕ ДА ЗАПАЗИ СЕМЕЙСТВОТО СИ, СЪПРУГЪТ СИ, ДЕТЕТО СИ, ПОЛОЖЕНИЕТО СИ, АКО СТАНЕ ПИЯНИЦА, ПЪРВО, ТРЯБВА ДА СЕ ВЪЗСТАНОВИ ОТ АЛКОХОЛИЗМА, И ТОГАВА ДА ПОЛУЧИ ТЕЗИ НЕЩА, ОБРАТЕН РЕД НЯМА.

МНОГО РЯДКО ИЛИ ПОЧТИ НЕ СЪМ ЧУВАЛА ЗА ТАКИВА САМООТВЕРЖЕНИ СЪПРУЗИ, КОИТО ДА ДУНДУРКАТ ПИЯНИ ЖЕНИ И ДА ГИ ГАЛЯТ С ПЕРО И ДА ГИ УТЕШАВАТ НЕЖНО, ПОНЕ АЗ НЕ СЪМ ЧУВАЛА.


Аз съм чувала и не само. Съпругът ми е един от онези пострадали от моя алкохолизъм, и то от най-пострадалите. Дундуркаше ме пияна, луда, обезумяла от страхове и фобии. Пълна до козирката с алкохол, хапчета, антидепресанти, транквиланти. Оправяше проблемите ми. Изнасяше ме на ръце от най-невероятни вонящи дупки. И точно голямата му любов забави моето пробуждане. Едва когато и той /много след всички останали/ вдигна ръце от мен, започна моето възстановяване. Възстановяване, повтарям, не залъгване че живея нормално след поредното ми спиране. Но преди това трябваше да преживея пързаляне към Ада. Затворих се в една стая, почти празна, с едно легло и един леген за повръщане, това беше всичко. И започнах да умирам. Излизах оттам само за да си набавя пиене или хапчета. Въртележката на лудостта ме въртя на това виенско колело шест месеца. Докато ръка на приятелка от АА не ме дръпна оттам. Но тя можеше само да ми помогне да се изправя, по-натам трябаше да вървя със собствено желание.
Но никога нямаше да тръгна, ако не бях загубила всичко. Първо здравето си, после бизнеса си, по-натам и работата си. Семейството си, което ме крепеше почти докрай. Аз съм от онези пияници, които не се спират и не тръгват по пътя на трезвостта, докато не загубят всичко.
И съм безкрайно благодарна че се случи така. Защото ако имах някаква подкрепа, дори най-малката и поне едно нещо, което да ми е останало, аз щях преди шест години просто да изляза от поредния си запой и това щеше да бъде всичко.
Така че съм виждала мъже, които трудно се отказват от жените си, моят се оказа особено упорит в този случай. Виждала съм и жени, които губят всичко. Всяка сутрин мога да се видя в огледалото. Но там виждам и една жена, на която духовната Програма й върна всичко, което алкохолът й беше отнел.
Днес съм една от най-щастливите жени, които познавам. Имам всичко, за което съм мечтала някога, дори повече. Но никога не съм и подозирала за свободата, за Светлината и душевния мир, които получих като подарък по време на пътуването ми в АА.
Дали имам проблеми? Имам. Всеки ден Животът ме изправя пред някоя житейска трудност, защото просто е такъв, шарен. Но с помощта на моята Висша Сила се справям. Справям се, като не забравям, че съм болна от много коварна, интелигентна, хитра и подла болест. И че преди да тръгна да си оправям житейските трудности, трябва да се справя с нея. Да я приспя, да я заключа, за да мога да действам като нормален човек със здрав разум.

П.С.През тези години съм чувала какво ли не за АА. Първо се ядосвах, подскачах, нервничех, напъвах се да доказвам колко съм права. Днес вече не се нуждая от това. Достатъчно ми е да знам, какво направи АА за мен, не е нужно да доказвам нищо на никого. За мен проработи и се моля да проработи за всеки един страдащ алкохолик, който не разбира защо страда, дори след като е спрял да пие.

Усмихни се, има изход.