|
Здравейте,братя и сестри-алкохолици,и всякакви други хора-вярващи и невярващи.
Радвам се,че днес и сега съм жив, и трезвен и мога да споделя с тези,които искат да чуят това,което преживях,преди да достигна до Свободата,за която не съм предполагал,че може да съществува,но е Факт толкова верен,колкото,че съм способен с Божията помощ днес да пиша тук в дира,а не да съм умрял доста отдавна.
Няма да влизам в много подробности относно детството си-само ще споделя,че почнах да пия отрано-на 14 години и днес съм благодарен и за това,защото ако не бях почнал да пия,със сигурност или най-вероятно щях да се самоубия(да направя суицид) още преди своето пълнолетие.Почнах да пия защото се почувствах мъж-силен,смел,можех да говоря свободно с момичетата,да общувам с другите хора и това се оказа най-големия ми приятел,за когото не съм и предполагал до тогава,че съществува.Ожених се още на 19 години,жена ми(бивша понастояще) ми роди едно дете,после като се върнах от казармата-още едно,живеехме си "щастливо",но все ставаше така,че нещо не ставаше както трябва(което аз никога не съм знаел как трябва да стане-но все пак "знаех как трябва") и си пиех съвсем "нормално" според моите критерии за пиене.На 20 години спрях да пия за пръв път през живота си за повече от година,като на края на тази една година без алкохол бях толкова зле,колкото не можех да си представя,че мога да бъда и то при положение,че вече не пиех!!!.
Още тогава,а и след доста години на наливане,аз по никакъв начин дори и не можах да предположа,че проблема ми първо не е извън мен,а най-важното-че аз НЯМАМ ПРОБЛЕМ С ПИЕНЕТО,а съм болен от Алкохолизъм!
За това малко по-късно-та живеехме си "щастливо",винаги се намираше нещо или някой,който(което)да ми стъжни живота и аз пиех, и за мен това бе най-нормалното ми решение на всичко,само дето малко повече се напивах винаги, въпреки че често исках да спра преди да се налея като свиня.Не стана,а още на 25 години тръгнах редовно по психиатри,врачки,екстресенси,йоги,а малко по-късно и по психолози(но слава Богу за кратко)..
Спирах да пия,почвах да пия,пиех лекарства,не пиех алкохол,пиех алкохол-не пиех лекарства,а в последните години на зверско пиянство вече пиех често и хапове променящи съзнанието,а също така -и алкохол.Преди 11 години си загубих перфектна държавна служба,която освен всичко друго ми се отдаваше,а и напълно удовлетворяваше всички мои изисквания относно смисъла на каквото и да е в живота,но я загубих защото явно "новия ни шеф не успя да разбере "колко винаги и за всичко съм прав,и как пия защото не ме разбират".2002 година жена ми заряза,аз пиех на умиране,ходех на работа отвреме на време,после пийвах по малко,после влизах в запои,после излизах от запои,после влизах в Изтрезвително,после в Болница,после отново запои и тн и тн. Вече исках да умра много,ама много повече,отколкото това да живея в този непрекъснат Кошмар на спиране на пиенето,треперене като мокро куче,пълен с всякакви страхове и самообвинения, и това да се повтаря отново и отново и отново..
Тогава имах наистина невероятния Шанс да разбера от майка ми,че в родния ми град има Анонимни Алкохолици,от което не бях особено въодушевен,но все пак отидох,въпреки,че не вярвах това да ми помогне,което се оказа и самата истина,но за това малко по-подробно.Та отидох в това,което носеше името "АА" и там се срещнах с един съвсем добронамерен батко,за когото разбрах да е психолог(което звучеше доста авторитетно за мен) и един мой събрат-алкохолик,който бе в "ремисия" вече втора година.Там си четяхме от една малка книжка "Дванадесет Стъпки и Дванадесет Традиции" на Анонимни Алкохолици".Повтарям за да няма някакво заблуждение за каквото и да е-"ЧЕТЯХМЕ",което по-късно след години разбрах,че няма никакво значение,защото самото измъкване от Алкохолизма е показано единствено и никъде другаде,освен в книгата "Анонимни Алкохолици",където се намира програмата за възстановяване от тази Болест-Душевна,Умствена и Физическа.Стана така,че моя "възстановил се събрат" някак си се "проби" и направи "рецидив" след рецидив и накрая стана така,че аз бях обвинен за дето той се е "продънил".
Това няма никакво значение,но бе наистина смешно гледано отстрани, как единия пие-другия спира,после другия пие-първия не,а по едно време и двамата си пиехме или щафетно, или заедно.
По това време тръгнах и на Църква,което също бе добро по своя замисъл и си даде своя принос за това сега да съм жив,но и това не ми помогна.През 2003 отидох в Психоболницата да ме лекуват като си казах,че:"Там ще ме оправят защото няма начин да не го направят-това им е работата-да лекуват алкохолици и наркомани".(Малко пояснение-дотогава въобще не съм знаел какво наистина означава да съм алкохолик,но сега все повече научавам това в АА").Отидох там,престоях 28 дни,на два пъти щях да откача,самоизписах се тъй като "аз не бях като тях",прибрах се,веднага се "пробих" и после отново във Вътрешното отделение за дробчето и отново колелото на Самоунищожението се завъртя.
След като и това не само не ми помогна да се оправя,а станах и по-зле,аз помня как веднъж пиян в хола плачейки,изпълнен с гняв и безсилие,с думите:
"Ако те имаше,аз нямаше да съм така!Няма те!Мразя те!" забих нож в Евангелието(с което не се гордея)..
После това, нищо вече не можеше да ме спре да се самоунищожавам и го правех колкото се може по-систематично,по-подредено и напълно целенасочено,продължавах да пия,да не пия,да работя месец-два,да не работя и така доста време,докато моята последна психиатърка вдигна ръце от мен и тогава явно Бог реши,че вече е време да ме измъкне от Ада.
Помня датата 6.12.2006. година,когато при мен дойде човек от Анонимни Алкохолици,който бях виждал веднъж у дома на споменатия психолог на една "АА-сбирка" и стана така,че когато вечерта през декември умирайки се молех в килията на Изтрезвителното,ми се яви в главата рошавата физиономия на въпросния събрат-алкохолик.
Както си бях у дома на сутринта,търсех помощ и не намерих,щях да се хвърля от терасата,без значение,че можеше да се успея да се утрепя,защото просто полудявах при мисълта,че може отново Кръга на АДА да се затвори,при едно поредно влизане в Лудницата,което тогава ми се размина(но само за днес.)
Почнах да правя,което ми се предлага по програмата на АА,бях няколко месеца добре,после изпълен със страхове и всякакви предубеждения,воден от лудостта на алкохолизма,се махнах от АА,върнах се обратно на "топло и сигурно" при батко-терапевт и други мои събратя.Тогава не пиех-останалите пиеха,аз се опитвах да им "пробутам",това което "знаех от програмата" и по едно време взех да усещам,че нещо не е наред.По това време пиех и хапове,въпреки,че спонсора ми и мои събратя ми казваха,че така не става,но аз продължавах да си правя някаква си своя идиотска програма за самоунищожение,което сега разбирам,че е нещо напълно нормално,при положение,че съм си бил тотално ненормален.Така или иначе усещайки,че нищо не е наред,че ставам все по-зле въпреки,че не пиех вече близо година,аз се върнах обратно в Анонимни Алкохолици.Помня как лятото на 2007г спонсора ми се обади от другия край на света,гласа му трепереше и ме посъветва съвсем внимателно да се върна в АА и правя каквото трябва,но аз не го послушах,защото освен всичко друго на тая "терапевтична или алкохолична група", ми бяха донабити още страхове от моите събратя от АА.Това всичкото си оказа своето влияние за да се запия след една година и две седмици без алкохол(терапевта ми бе казал,че първата година това,което алкохолика трябвало да "контролира" е да не пие"),и аз чаках с трепет навършването на тази годинка,но...
Просто се запих,едва се разминах с гробища,лудница и затвор,и сега го споделям с тези,които искат да чуят.....
Благодаря на Бог,за това,че днес и сега съм жив,и трезвен,за Анонимни Алкохолици,за програмата АА,на спонсора си по тази програма,на майка си,която геройски изтърпя всичко,което и мина през главата и въпреки,че доста пъти бе на косъм дори от смъртта,тя издържа с помощта на Бог и даде приноса си за това Чудото да се случи и с мен.
Благодаря на всички,които сте тук и на тези,които все още не сте отворили вратите на Анонимни Алкохолици,но вярвам,надявам се и се моля за това-да се изпълни посланието от Голямата книга споделено в "Един поглед в бъдещето":
"И така нашият деятел скоро ще има много приятели. Някои от тях може би ще затънат и вероятно никога няма да се възстановят, но ако приемем нашия опит за критерий, повече от половината от онези, към които се обърне, ще станат членове на „Анонимни алкохолици”. Когато няколко мъже в този град открият себе си и радостта да помагат на други да се справят отново с живота, този процес няма да спре, докато всеки в този град не получи възможността да се възстанови – стига да може и иска."
Радвам се,че ви има и ви желая още 24 часа чисти,и трезви.
Благодаря ви!
Бъди себе си.Редактирано от stefko_aa на 16.10.11 09:12.
|
Всеки си има свой,собствен път... [re: gogo163]
