Здравей Финтрол73 и благодаря за темата.
Имам абсолютно същия проблем със сина ми, който е на 14. Ужасна е войната, която водя с него, нагрубявам, обиждам, посягам даже, крещя, разплаквам се като малко дете, не мога да се гледам...
За съжаление знам всичко, което трябва да се направи, но не го правя. Знам всички причини за поведението ми - от програмата, просто лъсват. Трезва съм над 4 и половина години. Навсякъде и с всички приложих стъпките и животът наистина се обърна и станах друг човек...
Но по отношение на детето сякаш никога не съм и чувала за смирение, отказ от контрол, толерантност, мъдрост, манипулиране, гняв и страх, породени от изгубването на контрол и оттова, че нещата не стават по моя начин, че "изтървам" детето и то не прилича на мен ни най-малко...И вадя вече изброените "алкохолни" оръжия от миналото.
Омаловажавам проблема в общуването със сложната възраст - пубертет, но той е много, много сериозен. Аз наранявам силно собствения си син. Защото не спазва моите правила, защото не прави на секундата каквото съм му казала, защото аз решавам и контролирам, вместо да отстъпя на Бог...
Повярвах, че Сила, по-висша от мен може да управлява моя живот и съм му й го отдала, затова и трезвостта ми върви сравнително гладко. Защо не мога да разбера, че това се отнася и за най-близкото ми същество?! Е, не се предавам и не се предавам в този основен сектор от живота ми.
Разбирай, пълна двойкаджийка съм, това е основният ми пропуск. И вместо да изтръгна плевела и да почистя градинката, аз си го подхранвам и той завзема все по-големи територии...
Аз съвет не мога да ти дам, освен да минеш отново стъпките със спонсор и да ходиш на сбирки.
И аз в по-тежки моменти тъпча сладко. Но крещя само и единствено на детето, с всички останали съм мила и добра и не помня да съм повишила тон от години...
Мисля, че проблемът не е заради физическия или психическия глад за алкохол, а заради недостатъчна работа над самата себе си.
Тия дни си отворих тетрадката по четвърта стъпка и видях, че в графата за сина ми, и днес, след 4 години, е валидна всяка дума. Отпаднали са гневът и страхът от майка ми, мъжа ми, началството, а всичко за детето е актуално и днес.
Благодаря ти, че ми помогна да споделя това. Измъчвам се и всяка вечер се моля да ми се даде търпението и да ми се покаже пътя към нормалните взаимоотношения. И да ми се вземат воинстващия егоцентризъм и егоизъм, скрити зад маската на силната родителска загриженост и тревожност...Старите алкохолишки трикове...