Баща ми е алкохолик. Пие откакто го помня. Аз не исках да приличам на него. Пиех обаче като него. Даже повече. Държах много. Приятелите ме поощряваха, гаджето ми се хвалеше че съм била мъжко момиче. Пиех за удоволствие. Изцепки имах, но бях млада и хубава прощаваха ми. Почнах да пия и сама в къщи, а най накрая и от обяд. Доту никаква разлика с баща ми. Мразех се за това, не исках гените ми да се предадат на децата ми.
Сега баща ми пие, аз не пия. Но и двамата сме алкохолици.
Баща ми не вярва, че Бог може да му помогне и пие.
Аз повярвах, че Бог може да ми помогне да не пия и не пия. Аз нямах сила да не пия, а сега я имам от Бог.
Това е моята история за родовото проклятие. Няма край....още.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите