Браво, Еми!
И аз се поразрових. И за безброен път виждам неопровержимо доказателство, че колкото и да иска един алкохолик да спре да пие, то няма да може. Само с едно голо желание няма да може. Объркващата страна на алкохолизма. Аз спирах всеки ден и не можех да проемея защо започвах пак. Нали решавах и слагах край? Защо пак почвах? Нямаше никаква логика. Няма логика. Или логиката е съвсем очевидна, но не ми пасва на предубежденията. Когато ми се изясни, че не притежава ефективна умствена защита срещу първата чаша, то логиката се намести. Все едно да махам с ръце и да ми се струва нелогично, че не мога да полетя. Нелогично е. Махам с ръце. Имам желание да летя. Гледам как го правят птиците. Същото и аз правя. Не е логично, че не мога да полетя. Може би е логично, може би е нелогично. Зависи от предварителните убеждения, които са приети за истина, без изследване. След като поизследвах въпроса се оказа очевидно, че не мога да не пия, колкото и да не искам да пия. Парадоксално. Но именно заради това алкохолизмът е объркващ.

Това е объркващата страна на алкохолизма, такъв, какъвто го познаваме - невъзможността да оставим алкохола настрана, колкото и големи да са потребността или желанието за това.

Но всъщност ще можеш да бъдеш много полезна на мина, защото черно на бяло ти

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите