Пусни корена... / Взаимопомощ / Алкохолно зависими

На 14 години започнах да пия,тъй като бях някак си по-"различен" от другите деца,чаках да се махна от основното училище,с надеждата,че нещата ще се променят когато отида да уча след други хора,но...не стана.Не знаех,че съм болен човек,който не може и не трябва да пие,но аз вече си бях свикнал да живея постоянно с алкохола и дори и за миг не бих могъл да предположа,че в алкохола ми е проблема.По-късно,след около 30 години на пиене и не пиене,се оказа,че аз наистина нямам проблем с алкохола,а съм болен човек-както умствено,така и душевно,но също така -и физически относно реакцията ми към веществото-алкохол.
По-късно(на 20 години) спрях да пия за първи път,когато бях в "родната казарма",около осем месеца бях напълно добре,бях без цигари,но към край на тази "първа суха година" в живота си,бях толкова пълен с нерви и всякакви страхове,че се шашнах откъде идва това...
Тогава разбира се не знаех,че съм болен човек от алкохолизъм,и че пиенето на алкохола е само симптом на това,а не самата болест,която бавно но сигурно искаше да ме довърши.Тогава след една година без алкохол почнах плахо да пия,с надеждата,че "мога да контролирам" своето пиене,което разбира се не се получи,а самите депресии,страхове си оставаха,нарастваха,като също така и самото пиене се влошаваше така,че за пръв път посетих Спешен кабинет на 24 годишна възраст във Варна,там ми бе казано,че имам "проблеми с нервите",аз спрях да пия за около месец-два ,но после отново си продължих като дори за миг не съм се замислил,че трябва да спра "завинаги".
На 26 годишна възраст вече станах редовен посетител на психиатри,ходех по екстрасенси,при разни йоги,бавачки,по-късно отидох и на психолог,но никой от тях не успя да ми промени "психиката",не успя да ме накара да не пия,нито пък да ми оправи депресиите и фобиите,без значение,че вече пиех лекарствата "като за световно".Продължавах да си се нервя,продължавах да пия или да не пия,продължавах да се свличам надолу,като в последните си години на пиене и не пиене,ставаше от зле по-зле.Когато не пиех бях изпълнен със страхове,с гняв към себе си и околния свят,завиждах на тия,които се радваха на живота-дори си мислех,че така си позират,а не са наистина щастливи,защото дори за миг не бих могъл и да предположа,че може да се живее без Алкохол и човек да бъде щастлив и спокоен.След това над 20 годишно лечение по всякакви доктори и различни "духовни и недуховни" специалисти,аз вече не исках да живея толкова много,колкото нищо друго не бях желал през живота си.Вечерта си лягах с молитва през нощта,като заспя-да не се събудя не следващия ден,а когато това не ставаше въпреки моите горещи и искрени молби,аз ставах с мисълта за още "един проклет,нещастен и ден-наказание",който трябва някак си да изживея.От доста време не бях си припомнял това и сега съм ти благодарен,mina,за дето ми припомни колко наистина съм благословен с това да намеря Изход от Алкохолизма,който ме е убивал през годините,а аз съм си нямал и да идея от каква "болест" съм болен и какво мога да направя за да се "излекувам" от нея.Моята последна психиатърка ми каза,че вече имам физиономията на хроничен алкохолик,аз бях доста зле след падането на главата си преди два месеца по това време,исках от нея да ми даде някаква надежда,но тя съвсем простичко ми предаде,че "е дотук".Не го каза в прав текст,но съм и благодарен за това,което направи,и което и прави чест като специалист в областта на лечението на алкохолизма и разни други психо-болежки.Сега всяка една година,на Рождения и ден и се обаждам да я поздравя,за което тя ми благодари,а аз си припомням откъде бях изваден,как това ми се случи и на Кого има да съм благодарен за това.
Сега,след като съм пета година в Анонимни Алкохолици,след като опитвах над 25 години да се науча да пия,да се науча да живея без да пия и след като не успях да направя нищо от това,което се опитвах да направя,след като исках да ме няма толкова силно,колкото нищо друго на този свят,днес аз се радвам на Новия си Живот без алкохол.Не е лесно на моменти,но сега имам възможността да се радвам или да страдам на всичко,което ми се предлага,мога да живея свободно без да се страхувам от това да погледна хората в очите и най-вече-съм свободен от алкохола и без алкохол.
Преди време спонсора ми по програмата Анонимни Алкохолици,ми бе казал,че след три-четири години работа в АА,ще позная свобода,за която не съм си и мечтал да притежавам,а аз като един "класически алкохолик" доста се съмнявах в неговите думи...