Не се крии, нищо лошо и срамно не си направила. Това е заболяване. Ако имаше диабет и не трябваше да ядеш сладко, но все пак хапнеш, нямше да те е срам и да се чувстваш виновна, нали? На другите не им е ясно сравнението и винаги смятат, че го правим от лиготия и липса на воля (така майка ми го определя например), но не е така.
Важното е, че си тръгнала по пътя. Може да имаш още залитания и криввания от него, но в крайна сметка ще хванеш вярната посока, сигурна съм, и всичко щ е наред

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите