Re: За Ривотрил и Серопрам / Взаимопомощ / Алкохолно зависими

Здравей, tasartir.

Имам богат опит с антидепресанти и ривотрил, вече към 18-годишен, затова ще ти кажа за моя опит - без да давам съвети, не съм лекар и не искам да навредя, вместо да помогна.
В последните 7-8 години съм на сероксат, който е от същата група като серопрама /и него съм го пила преди това/. А също така през цялото това време съм и на алкохол, с изключение на последните 20 и няколко дни. Моят опит със сероксата:
1.Продължавах да пия, вдигаха ми дозата, стигнах до максималната - 3 на ден и досега съм си там. На няколко пъти съм се опитвала да го намаля с 1 таблетка, но към 20-тия ден става страшно, ужасна депресия, понякога дори не мога да стана от леглото. Докторът каза, че трябва да си пия до живот. Според мен към антидепресантите, поне към тези серетониновите, се развива зависимост. И други мислят така, въпреки уверенията на психиатрите - в американски сайтове има и статии, и дискусии по въпроса.
2. Много е опасно, ако веднъж зарибена с този тип антидепресанти, се върнеш към пиенето и започнеш да ги смесваш, както правя аз. Алкохолът усилва действието на лекарството и в резултат в пияно състояние загубваш човешки облик. Да не говорим и за последствията за здравето - антидепресантите засягат същите органи по същия начин като алкохола /основно черния дроб, скоро се появява стеатозата като предцирозен стадий/, вече не те хваща упойка и не смееш да отидеш на зъболекар /не дай Боже да се наложи операция, аз я карах почти на живо/, желанието за секс и удоволствието от него намаляват, докато изчезнат съвсем...
Та това е моят опит. Истината е, че при мен депресиите започнаха преди дори да подозирам за алкохолизма си и нямах избор, трябваше да пия лекарства. В резултат от лечението сега диагнозата ми е "двойна депресия" - постоянна лека с тежки сривове пролет и есен, и продължавам да си пия лекарствата...
Ривотрилът също е гадна работа, много внимавай с него. Аз почнах с четвъртинка, а когато преди няколко години реших да се самоубивам и изпих 60 хапчета от 2 мг., просто се наспах добре. Досега си го нося в чантата и си го държа до леглото.
Колкото до алкохола, едва ли мога да ти кажа нещо ново. Миналата година пробвах няколко пъти и се убедих, че със стискане на зъби нищо не става. От нова година се опитвам да правя нещо по програмата на АА, ходя на всички сбирки и се срещам и отделно с други алкохолици, моля се. Отначало бях много въодушевена, в последните дни не толкова и се появи страхът да не се издъня... може би защото утре сутринта съм на някакъв тъп изпит и още не съм почнала да уча за него, съответно ме е страх, после като не го изкарам ще се ядосам и хайде в най-близката кръчма, където да претакам на спокойствие корумпираността на всички изпитни комисии в тая държава...