Е здравейте и от мен.Нека разкажа и аз своята история.Сравнително нов съм в този форум,обаче проблема с алкохола ми не е нов.Той се губи далеч назад във времето,някъде по средата на 80те,когато още в 6 клас се напих за сефте.Последваха още няколко келешки напивания през годините до към 1,2 курс.До тогава съм успял да се опазя,все пак съм бил ученик все още.С баща попивателна в къщи съм имал страхотен пример за подражание.Поне като се замисля за детинството си и семейството ми тогава се сещам само за маси,ракии,миризми на салати и цигари,пияни и омаяни мъже които поприпяваха по некое време вечерите.Мислил съм си че е нормално,та в малкия подбалкански град откъдето съм всички винаги са пиели.Едва ли не който не пиеше беше женчо и мъж под чехъл.Без собственно мнение.С годините преди казармата вече пиех така да се каже редовно по 1,2 пъти в седмицата,макар много и да повръщах,все още не се бях изпекъл в занаята.Колкото наближаваше казармата все повече пиех.През паметното лято и есен на 91,първи концерт на метъл банда в бг,след падането на комунизма.Содом в софия,91 септември.Забравих да кажа че шпрез по голямата част от живота досега съм бил фен на хеви метъл музиката.Няма стил който да не съм чул и имам стотици гб мп3ки.Всичко по значимо го слушам ,обичам и имам във фонотеката си.Публична тайна беше че метълите трябваше много да поркат,да са тежкари,да привличат уж по тоя начин гаджетата около себе си.Но по това време преди казармата не мислихме толкова за гаджета колкото за бутилката.В казармата естественно пиехме само без наличието на командир около нас.Когато се уволних беше по никое време юни месец,стана по болест,предсрочно.Лежах по болници,санаториуми,да укрепне организма точно преди да ме уволнят.Обаче и там намирахме пиячка,дори по пижами ходехме да укрепим организмите с по някоя водка или ракия по обяд.За малко да ни изгонят няколко от нас веднъж и да ни върнат дисциплинарно по поделенията.Нарушаването на табутата и нормите ми харесваше адски тогава.Че никой не може да ми се бърка на живота и пиенето.Уволних се и докато стигна от южната граница,понеже служих граничар на застава,докато стигна до драда ми се бях наковал като казак.Паднах по очи от влака дори.На слизане.Е ще каже уволнение някои,кво да правиш.освен да се размажеш.Тогава все още не чуствувах проблема.След казармата няколко години ми се губят направо.Първо след ъволнението не изтрезнях с месеци.Бащата ме хвана изкъсо,свърши ти рая,трябва да се бачка.Бачках и пусках коса,куфеех по дискотеките,накрая след чалга репертоара пускаха и по нещо за нас.И всяко едно излизане се връщах усмъртен.Викаха хората из махалата оставете го сега му е време да си поживее.Само че това живеене продължи дълго.През 96 едва не се убих с колата си.Имах трабан тогава.Направих го целия от задна страба на малки парчета.След вечерно напиване,на другия ден бях все още пиян и бързайки за работа изправих един завой.Предполагам всеки който пие и е правил катастрофи си има свой завой поне веднъж в живота му се е случвало.След това не пих едно известно време.Тъкмо ходехме насериозно и настоящата моя жена по това време.Запознахме се още на 20 год бяхме.А тя беше ученичка все още.Доста хора забелязваха че явно вече пиенето ми пречи.Станах по изнервен.Започнах да се дразня на казано и речено.Бях все на особенно мнение.Заминах за софия 97год,може би и да се спася от кошмара на алкохолния ми роден град.А и за да не ме зареже половинката ми.Нещата бяха назряли дотам.Тя никога не е спирала да ме обича,въпреки милионите глупости сътворени от мен.В софия понамалих пиенето,трябваше да се работи,нямах и време за това уж.Но всичко пак беше до време.Намерихме се с тоя и оня от родния град,плюс разни други авери оттам и се започна пак.Макар и по умерено,но към 98,99 пак започнах да се напивам зверски.После дойде и фаталния месец октомври 99.Докторите в исул ми спасиха живота.Прекарах перитонит,мезентриална тромбоза,откриха ми протеин с липса,всичко това от микса между лекарства и алкохол.Нали ме лекуваха след казармата,но аз се лекувах и с ракия,пиех накрая хапчетата с ракия.Накрая спрях хапчетата.И продължих с алкохола.Резултата след операцията беше че отслабнах с 19кг,бях на диети с години и почти всичко ми беше забранено.Кафе,алкохол,цигари,пържено...и тнт.Тогава за пръв път се уплаших много за живота си.Но бог ме побутна сам за да каже че трябва да спра.Започнах и лечение уж временно,което прерастна в постоянно с антиколагулант.Синтром.Мина повече от година възстановяване и качване на кила.Но един декемврииски ден 2000 год реших или по скоро ме убедиха че 50гр уиски няма да ме убият и съм щял да позачервя бузките.От 50гр се омаях.Аз който пиех по 10,12 ракии на вечер.Само за около месец два започнах да наваксвам загубеното,уж предпазливо в началото,пък после правех по 5,6 до 7 уискита на вечер.Лошото е че това взе да става през ден,а доидеше ли уикенд се поправяхме сутрин с бира,а следобяд към 2 дремехме по масите,и вечерта пак.Приятелката ми и аз бяхме решили че ще се махаме от бг.Ново начало.Тя беше дошла тук където сме в момента да работи и подготви нещата за отиването ми.А аз допреди да отида за първи път бях и пропил и пропушил .И забързо си върнах реномето на кръчмарки джентълмен.После дойдох тук за първи път където сме 2001.Беше визов режим,върнаха ме след 3 месеца след като се оженихме тук.Докато чаках разрешителни и визи,учех сам език в бг.Но покрай ученето помпах и здраво.Още в софия посетих 1,2 пъти АА.Но тогава още мислих че мога всичко да контролирам и владея,пък дори и пиенето.Жестоко съм се заблуждавал.Имах късмет че в чужбина намерих бързо работа,вече знаех да говоря езика,само за 2,3 години проговорих даже и на местния диалект.Имах планове,минах през осана до разпни го относно държавата в която съм в момента.Сега мисля че съм вече що годе уравновесен.Но след близо 10 год живот тук.После се роди и детенцето ни,прекрасно момченце.И изведнъж вече бях от другата страна.Видях се в ролята на баща ми.И видях че допускам с времето същите грешки като него колкото и да не исках.С баща ми не бяхме в съвсем идеални отношения.Той беше коцкар,курвар,изневеряваше на маика ми,живееше за приятелите по кръчмите.И понякога не се прибираше със седмици,за да не му пилят на главата къде е бил.За жалост съм наследил алкохолния му ген и болестите с вени и кръвта.Баща ми почина когато детето беше само на 1 год.Видя го едно единственно лято само за 1 месец и си отиде спокоен че вече има внук.Донвкъде по добре стана защото вените и краката му бяха в ужасно състояние.Обаче пушеше по 2 пакета и отгоре на ден,и на 24 4аса 2 литра алкохол.От ракията млад покойник,оная ментето.Е не доживя до 60.След като загубих и него останах кръгиъл сирак вече,понеже майка ми пък умря от отрово и притеснения заради живота му 10 год преди това.Два разбити живота и трети дамгосан за цял живот,моя.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите