В щатите преди три-четири дена един психотерапевт застреля доста хора. Може преди това да се е опитвал да им помогне. Не се разбира.

Нашенските по безпомощност са по-добри от американските. Но със стрелбата по пациенти са по-назад, щото гарантирано не са помогнали на никого, та и даже да превърти някой, няма по какво да пуца.

Специално за тукашния специалист, дето все не намира нищо подходящо за четене, искам да споделя нещо от моя опит преди да почна да ходя на сбирки на АА. Някъде около месец преди последния зверски запой бях спрял за около седмица и бях прочел хаотично някакви пасажи от голямата книга. Влизах в сайта на АА, четях напосоки някои неща и понеже "тоя път вече нямаше никога да пия до края на живота" почнах да усещам една горда увереност. Та даже казах на жена ми, че тоя път вече съм на друго ниво, щото и с вяра в Бог и с прочетени разни неща няма как да се проваля. И за да си затвърдя позицията си накупих и религиозна литература. Та даже и на историческа тематика. Направо да се бетонирам за гаранция. И се бетонирах след два дена.

Та мисълта ми е, че количеството литература не се оказа решаващо при мен. После в АА с не чак такова гоямо разнообразие от книги спрях да пия, пак четях и работих по същите текстове, някои от които бях чел набързо и преди, и честно казано не съм страдал чак толкова, че нямам десетки томове литература на известни психоаналитици. Просто защото се спасих и наличните и досега ми вършат прекрасна работа.