На първо място,че алкохоликът не изпитвал удоволствие от пиенето.Това е само по време на сутрешна абстиненция,в десет процента от случаите.В останалото време изпитва удоволстви и желание,което не може да бъде сравнено с нищо друго.Точно центровете на удоволствието в мозъка са най-силно засегнати от злоупотребата.Това,че алкохоликът се чувства зле,ако не пие,нали говори точно за това:че не изпитва удоволствие без алкохол.

За алкохолика в напреднала фаза на болестта, който пие 24 часа в денонощието, няма сутрешна абстиненция. Независимо колко беше часът (сутрин в 5, в 9, следобед, вечер, в 4 през нощта), когато количеството алкохол започваше да намалява в организма ми, излизах от унеса с едно чувство на много силна тревога, стомахът ми започваше да се свива, силите (доколкото ми бяха останали такива) ме напускаха напълно, започвах целия да треперя, цялата ми вътрешност се преобръщаше в опит да повърна, макар че нямаше какво.
В такъв момент спасението ми беше само стотина грама водка изпити на екс и задържани с мъка в стомаха, защото той се опитваше да ги изкара обратно.
Трябваше да дишам дълбоко, за да не повърна. Когато успеех да задържа водката, след 10-15 минути настъпваше облекчение, тялото ми се отпускаше и го заливаше една "приятна" топлина.
"Удоволствието" ме държеше няколко часа, до следващото излизане от унеса.
Ако това наричаш удоволствие, благодаря за такова удоволствие. Не го пожелавам на никого.

Редактирано от nekoi на 14.06.09 12:00.