Често си спомням един епизод от живота си, когато пиех. Баба ми беше на легло. Тя ни отгледа като деца. С брат ми сме при нея и се сбогуваме. Ще тръгваме. Баба почва да хлипа. Покрай нея и аз запригласях и по едно време горчиво се разревах. Точно горчиво. И обилно. Бууууу. Така ревях с яд, гордост и обвинение, когато постъпваха несправедливо с мен като дете. Обикновено родителите ми. Буууу. Ама на този етап бях около тридесетте. По едно време се се зачудих какъв рев вадя. Заподозрях, че има нещо нередно. Чак пък толкоз. Естествено, че ревях от самосъжаление. За себе си. Баба ми беше един удобен повод, за справедлива обвинителна скръб. Кого обвинявах, че е постъпил несправедливо към мен и каква точно беше несправедливостта? Обвинявах брат ми. Този театъра беше за него. Да се чувства виновен, че ние с баба ми страдаме и умираме в този жесток и коравосърдечен свят, а той не си мърда ръката да направи нещо. Дори има наглостта да преуспява, а ние честните онеправдани аутсайдери се гърчим в тази гадна държава, докато подлеците тънат в изобилие. Седем години преди това го бях обвинил в сервилничене и подмазвачество на шефа на фирмата. И то с много по-цветисти думи. И съвсем справедливо от моя страна скъсах всякакви връзки с родния си брат, защото той има наглостта да не се гърчи като мен в измислени фантазии за утопия и нов световен ред, ами си живее според някакви разбирания и упорито работи ден след ден. Никой нямаше право да се чувства добре, щом аз бях зле. Аз бях зле, защото носех на гърба си всички световни несправедливости. Като една чиста и честна душа. И не можех да издържа на тази мръсотия наоколо. Моята извисена душа, не можеше да търпи всичко това. И нямаше начин да не пия. А гадовете, еснафите, страхливците, дребните душички - имаха безочието да се чувстват добре.
Естествено, че нито за миг не допусках, че може би самият аз съм автор на всичкото, което ми се случва. Макар да го бях чел по нюейдж книгите и да знаех, че вселената се определя от главата ми. Знаех го, каквото и да значи това знам. Но практиката беше друго нещо. Защо аз да съм виновен или отговорен, след като мога да посоча някой друг. Батко беше. Не се насрах аз. Бате се насра в мойте гащи.
Не можех и не исках да поема отговорност за живота си. Това означаваше да се задействам. Това означаваше да приема, че от мен нещо зависи. Че не съм жертва. Че не е логично да продължавам да пия, да се въргалям, да гледам телевизия, да мрънкам, да пия, да лежа, да ям хапове, да се заяждам, да пия, да обвинявам, да се влача, да се гърча, да рева, да се самосъжалявам, да пия, да блея и да очаквам нещо да се промени. В моят живот. Някой да ми вземе ръцете и да почне да ми ги мести, да ми вземе краката и да почне да ми ги мести, да почне да работи вместо мене, да мисли вместо мене, да поеме моята отговорност. Не става. Аз съм безпомощна жертва. Всъщност това ми харесваше. До такава степен се бях обездвижил, че две години преди това имах уредени документи от две фирми да замина на работа в Англия, но намерих причини да си остана в цикъла - пиене, зобане, електронни игри, телевизия, празни приказки, пиене и т.н.
Аз не мога нищо да променя. Жертва съм. Колко удобно можех да обвинявам и майка си и баща си, че именно те са ме направили такъв. От вродените алергии до нерешителността и мекотелщината, които се развиваха. Нали всищо бе въпрос на воля. Откъде да знам, че е болест, която изкривява възприятията и мисленето. И няма какво да се мисли, а да се действа.
Както завършват сбирките - "Действа, ако действаш."
Но винаги е по-лесно, някой друг да свърши работата. Аз съм напълно в ред. Интелигентен, чувствителен, мислещ, състрадателен, себеотрицателен, възвишен, образован, онеправдан, вечно неразбран. Просто по право ми се полага нещо, но още никой не е дошъл да ми го достави. Прецакан съм. Някой ми е взел това, което е мое по право. Не може такъв човек като мене да е в това положение. След като съм в това положение, просто този свят явно не е за мене и именно това е положението на изключителните хора като мене. Всички световни гении и велики хора са били алкохолици и са останали прецакани и неразбрани. Това ме чака и мене. Обаче кое е гениалното, което ще оставя след себе си?

В Анонимни алкохолици разбрах, че от мене се изисква да действам, ако искам да получа нещо. Че се налага да засадя житото, за да мога да получа реколта. Както вчера разправяше един приятел за философията на негов познат ром, който му се подигравал, че садели домати. Много бъхтане за нищо. Ходили да секат колове, копали, садили, поливали, пръскали и сума ти работи, докато дойде дотам да нарежат доматите на салата. Много тъпо, докато циганина просто си ги купувал. Обаче, когато доматите узрели, същият този пичага, който поради световната несправедливост нямал и пари, дошъл да се усуква за домати. Мдааа. Поучително за мен и начинът ми на мислене. Мойто аз, моите мнения, моите мисли, моят живот и съдба, за които отговорност носи някой друг. Значи мога съвсем разумно и основателно постоянно да обвинявам други за съдбата си. Аз не нося отговорност, безгласна буква съм и нищо не зависи от мене. Други са виновни. Този защо така постъпи, тези защо така се държат, онзи защо диша по този начин, тази защо мисли така и така нататък. Обаче когато ми се предлага да оставя волята и живота си в ръцете на Бог, тогава по-голям борец за независимост от мене няма. Хахахаааааааааааааа. Наистина щеше да бъде смешно, ако не беше въпрос на живот и смърт.

При мене Първа стъпка дойде много лесно - самата Първа стъпка ме направи мене. Така бях натиснат от валяка, че не смеех дори тъничко да пръдна, да не стане някоя беля. Тотално безсилен против алкохола, тотално неуправляем и невъзможен за живеене живот. Как няма да го призная, когато въжето стегнато докрай?
Но само си мислех, че съм признал нещо. Защото изобщо и нямах понятие какво е това алкохолизъм.
Естествено, че нямах и понятие какво е това АА и как става възстановяването от едно безнадеждно състояние на тялото и духа. Мислех, че отивам в АА и това решава всичко. Естествено в този ред на логични разсъждения - щом продължавам да пия, значи АА е виновно.
Не подозирах, че има Духовна Програма от 12 стъпки, чието предприемане и стриктно следване може да ме спре да пия и да възстанови разрушения ми живот.
То си го пише черно на бяло и в Книгата Анонимни алкохолици, където е изложена тази Програма. Нас не ни обединява така силно това, че сме алкохолици. Съответно събирането ни като алкохолици не може да ме спре да пия и да оправи живота ми, като с вълшебна пръчка, в каквато заблуда бях изпаднал. Обидих се на спонсора си, че ми предлага Духовна Програма, чийто стабилен ефект ще почувствам след три години. Айде бе! Пак наши и ваши! На връзкарите се дава нещо, което ги оправя веднага, а на непривилигерованите като мен - да бъхтат като малоумни по някакви си Стъпки години наред! Ден след ден. Ай сиктир.

"Чувството, че сме споделили общата опасност, е един от елементите на здравия цимент, които ни свързва заедно. Но само по себе си това никога не би ни задържало заедно така, както сме свързани сега.

За всеки един от нас е от изключително значение това, че сме открили общо решение. Намерихме изход, с които всички сме напълно съгласни и които ни обединява за братски и хармонични действия.

Това е чудесното послание, което тази книга носи на всички, които страдат от алкохолизъм."
Глава Втора от Книгата Анонимни алкохолици.
Това е чудесното послание. Не ни свързва така яко това, че сме алкохолици. Свързва ни това, че сме намерили общо решение на проблема си. А това общо решение, не е в простото ни дрямане на едно място да чакаме някой друг да ни засади доматите. Общото решение е Програмата за възстановяване. С нея сме напълно съгласни и само тя може да ни обедини за братски и хармонични действия. И рядко сме виждали някой да се проваля ако стриктно следва нашият път.
Програмата действа, ако ти действаш. Ставам член на АА, каквото и да означава това член на АА. Получавам си членската книжка и това означава, че вече са се оправили проблемите ми с алкохолизма. Чисто и просто. Ако членската карта не ми решава проблемите, значи стоенето в АА не е за мене. Трябва да търся алтернативно членство.

Мнозина от нас търсеха по-лесен, по-удобен път. Да бъде обречен на алкохолна смърт или да живее на духовна основа, са алтернативи, които не винаги се приемат лесно. Това са алтернативите - или алкохолна смърт, или живот на духовна основа. Изборът не е много богат и в това е красотата на положението. Защото ако имаше друг начин, никога не бих избрал Програмата на АА. Ако имах друга алтернатива.

"Защо толкова упорито твърдим, че всеки член на АА трябва първо да е достигнал дъното? Отговорът е, че много малко хора ще се опитат да практикуват програмата на АА, ако най-напред не са достигнали дъното. Защото практикуването на останалите единадесет Стъпки означава да се възприемат отношения и действия, които почти никой алкохолик, който все още продължава да пие, и на сън не може да предприеме." Първа стъпка от книгата 1212

Щом не могат да се предприемат определени действия, дори членството в АА, каквото и да означава това, няма да помогне.

Това се чете в началото на почти всяка сбирка на АА по света. За да ни напомни какво е това, което може да ни измъкне от безнадеждното състояние:

"КАК ДЕЙСТВА ПРОГРАМАТА
Рядко сме виждали човек да се проваля, ако стриктно следва нашия път. Не се възстановяват онези, които не могат или не искат изцяло да се отдадат на тази проста програма и това обикновено са мъже и жени, които по-природа не могат да бъдат честни със себе си. Има такива нащастници. Те не са виновни; вероятно така са се родили. Те по-натура не са в състояние да възприемат и развият един начин на живот, които изисква безмилостна честност. Вероятността да се възстановят е по-малка от средната. Има и такива, които страдат от тежки емоционални и психически смущения, но много от тях се възстановяват, ако притежават способността да бъдат честни.
Нашите истории разкриват в общи линии какви бяхме преди, какво се случи и какво представляваме сега. Ако сте решили, че искате да имате това, което притежаваме ние и имате желанието да направите всичко, за да го получите, то вие сте готови да предприемете някои стъпки.
Ние се препъвахме в някои от тях. Мислехме, че можем да открием по-лесен, по-удобен път. Но не можехме. От цялото си сърце ви молим да бъдете безстрашни и да ги следвате неотклонно от самото начало. Някои от нас се опитваха да се придържат към старите си идеи и не постигнаха някакъв резултат, докато не се отказаха от тях изцяло.
Помнете, че срещу нас стои алкохолът – коварен, объркващ, всемогъщ! Без помощ не можем да се справим с него. Но има Някой, който притежава цялата сила – този Някой е Бог. Дано да Го откриете сега!
Половинчатите мерки не ни помагаха. Стояхме на кръстопът. С пълно отдаване помолихме за Неговата подкрепа и грижа.
Предприехме следните стъпки, които се предлагат като програма за възстановяване:
1.Признахме, че сме безпомощни пред алкохола – че животът ни е станал неуправляем.
2.Повярвахме, че Сила по-Висша от нас може да ни върне здравия разум.
3.Взехме решение да оставим волята и живота си в ръцете на Бог, така както Го разбираме.
4.Направихме претърсващ и безстрашен анализ на самите себе си.
5.Признахме пред Бог, пред себе си и пред друго човешко същество истинската същност на грешките си.
6.Бяхме напълно готови Бог да отстрани тези несъвършенства на характера ни.
7.Смирено Го помолихме да отстрани нашите недостатъци.
8.Направихме списък на хора, на които бяхме причинили зло и пожелахме да изкупим вината си пред тях.
9.Лично изкупихме вината си пред тези хора, когато бе възможно, освен в случайте, когато това би наранило тях или други.
10.Продължихме да правим равносметка със самите себе си и когато допускахме грешки, бързо си ги признавахме.
11.Постарахме се чрез молитва и медитация да подобрим съзнателния си контакт с Бог, така както Го разбираме, като се молехме единствено да ни бъде открита волята Му спрямо нас и да ни бъде дадена силата да я изпълним.
12.Достигнали до духовно пробуждане като резултат от тези стъпки, ние се постарахме да предадем това послание на други алкохолици и да прилагаме тези принципи във всичките си дела.
Много от нас възкликваха: "Ама че порядки! Аз не мога да се подложа на всичко това." Не се отчайвате. Никoй от нас не е в състояние да се придържа изцяло към тези принципи. Ние не сме светци. Важното е, че искаме да израстваме духовно. Принципите, които сме набелязали, са път към израстването. Ние се стремим по-скоро към духовно израстване, отколкото към духовно съвършенство.
Описанието ни на алкохолика, главата за агностиците и личните ни истории преди и след приемането на програмата изясняват три съществени момента:
а)че ние сме алкохолици и не сме в състояние да управляваме живота си;
б)че вероятно никаква човешка сила не е в състояние да ни освободи от алкохолизма;
в)че Бог може и би ни избавил, ако Го потърсим."
Глава Пета от Книгата Анонимни алкохолици.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите