|
|
| Тема |
 Re: Моля ви за съпричастност и да ми пишете [re: onehuman] |
|
| Автор |
tasartir (непознат
) |
|
| Публикувано | 17.05.09 05:46 |
|
|
|
Здравейте пак,
трезва съм като краставичка Наистина. Слонът е на линия, но ту присядва, ту става. Спя, хапвам и мноого разтребвам.
Събудих се обаче от мисъл, че никога повече не трябва и не мога да седна в горещ летен ден с чаша ледена бира и картофки. Сигурно звучи страшно тъпо, но това направо ми се струва невъзможно, натъжава ме и освен това, казвам ви го честно, не ми се вярва. И имам подозрения, че сигурно някой път ще опитам наистина не мога ли Така си мисля. Много четох, на теория всичко разбирам, но предполагам всичко трябва лично да се изстрада. Не си търся оправдания да започна да пия, не ме разбирайте погрешно, споделям си с вас мислите си най-искрено. Засега не ми се пие, но от предишните ми опити за спиране знам, че третия (днес) ден в късния следобяд ми идва малко критичен, но ще се справя.
Изпотяването нощно време върви с такива темпове, че направо се налага да си сменям възглавницата и дрехите Иначе съм добре, други негативни усещания нямам, освен леко замаяната глава.
Аз пия сериозно от около две години (може би година и половина точно). И виждам колко е пагубно това наливане. И се чудя и мая как е възможно, като чета истроиите, да се пие така, че и повече по 10, дори 20 години или повече? Как тези организми издържат на подобно кощунство, как продължават да функционират и да оцеляват?
Благодаря ви, че ви има и че ми помагате
| |
| |
| 
|
|
