Никой не е безсилен пред нищо. Няма нужда от тестове. Ако си готов вместо ядене да си купиш пиене - там си. Иска се малко воля и нещо, което да осмисли това което правиш. Пример- аз. 9 години зверско пиене по 700 на вечер, напълно осъзнавайки зависимостта си. Бременността ме спаси. Детето. И 6 години вече нямам желание, дори изпитвам отвращение към миризмата на алкохол. Водка. Не знам как , но сега от един бонбон "пияна вишна" повръщам. Никаква трапия не може да помогне. Помагаш си сам. Или падаш на дъното и се изправяш, или си продаваш дюшека за половинка водка като един комшия. Заедно с пружината. После вече няма какво да продадеш. Не искам да наранявам или обезсърчавам никого, но съм била там и знам, всичко знам и за срама и за резила и не ми е дремело изобщо. Сега не мога да се върна там. Никога. Не е весело в началото, никак даже. После се свиква и намираш радост в други неща. Даже си припомняш какво е да правиш секс на трезво. И да ти харесва. Когато знаеш че един живот зависи единствено и само от теб няма начин да не се мотивираш. Мога ли да си го позволя отново когато тя ми казва "Мамо, никога не си отивай, само ти си у дома и нямам никой друг". И бачкаш. Яко. И даваш парите за нещо, коеот има бъдеще.