Здравей Алки,

Четях си Стъпка втора и за нещо се спрях. Не знам, може би го свързах с написано от теб ли, незнам. Ще ти го цитирам:

:..."Разбрахме също така, че нито един човек не може да вярва в Бог и да го предизвиква. Вярата означаваше опование, а не предизвикателство... Видяхме ги (мъже и жени, членове на АА - б. моя) да посрещат и превъзмогват другите си болки и изпитания. Видяхме ги спокойно да приемат невъзможни положения, без да бягат или да отправят обвинения. Това не бе само вяра, това бе вяра, която действаше при всякакви обстоятелства. Скоро достигнахме до заключението, че каквато и да е цената на смирението, която трябва да платим, ние ще я платим."

Познавам едни, които дълго време се караха и подиграваха един други му. Хвалеха се за успехите си. Изхабиха огромна енергия и време, за да доказват правотата си. Дълго философстваха кой крив, кой прав. Преоткриваха дори и отдавна откритата Америка! Е, все пак дойде денят, в който се сетиха, че най-напред трябва да се поздравяват и взаимно уважават мненията си. Денят обаче бе късен. Бяха много уморени, изхабени. Сега и да искаха не можеха да спорят, да се карат. А най-вече полза да допринесат някаква след като бяха решили повече да не го правят. Това нямаше да се случи, ако навреме се бяха досетили колко нахалост е била тяхната кавга. То и затова старите хора поучават, че е най-добре човек навреме да се поусети, за да спре машината на озлоблението, предизвикателното, обвинително отношение към другия, другите. Казват ни да се смирим!

Познава и себе си. Дълго време се карах и подигравах на други. Мислех се за много голям умник. Изхабявах огромна енергия, за да доказвам правотата си. Дълго философствах, за да доказвам, че все аз съм правият или най-добрият навсякъде и във всичко. Никой не ми го признаваше. Не получих и очакваното признание дори и за най-дребната добринка, която бях сторил. И знам защо? Защото другото преобладаваше и не можеха да забележат дори и малкото сторено от мен добро.

Е, мисля, че дойде мигът, в който осъзнах колко безперспективно и напразно е било всичкото това. Сега, когато се старая да уважавам, приемам спокойно чуждото мнение, ми е много по-лесно. Пестя сили и енергия. Не стрелям с халосни в пустото. Правя усилия да се смиря, макар, че постигането на смирението е най-трудното!

Приятен ден ви пожелавам. Успешна работна седмица на трудящите се!

Редактирано от OO7OO7 на 05.11.07 09:14.