Вероятно ще изкажа нещо непопулярно в този клуб. Още лятото, когато се появи темата на Соня, ми идеше да го кажа, но тогава не ми стигна смелост.
За мен изобщо не звучи гордо.
Както не звучи гордо думата диабетик, астматик или алергик.
Но както и тези думи, думата алкохолик НЕ ЗВУЧИ ГРОЗНО.
Но гордо? Не.
Попитайте например всичките пострадали деца на алкохолици колко гордо им звучи. Всичките уморени стари майки на алкохолици, изплакали очите си.
Това е страшна болест, която разрушава, наранява, убива. Как да звучи гордо?
Но нали ние алкохолици по принцип сме си горди, гордостта често лежи в основите на болестта ни. И може би затова често изпитваме нужда да си оправдаем тази наша гордост, да създадем причини за нея, да ги намерим даже в почетното звание алкохолик...?
За мен думата алкохолик не съдържа гордост. Съдържа смирение.
Всъщност моето мнение за този проблем го бях формулирала отдавна в откъсите от историята ми:
“...приех факта че съм алкохоличка, като нещо мое си, съставна част, без която нямаше да бъда този човек, който съм в момента. Далече съм от това да казвам, че се радвам или се гордея от това, че съм алкохоличка, както заявявят някои хора в АА. Но ако историята ми не беше такава, каквато беше, не знам какъв човек щях да съм днес – може би не по-лош, може би много по-добър, но със сигурност различен от тази днешна мен. А понеже се приемам и обичам именно такава, понеже харесвам живота си такъв, какъвто си го изградих в резултат на трезвеенето, понеже съм щастлива в този живот (като приемем, разбира се, че щастието не е перманентно състояние!) – не виждам повод да съжалявам за своя алкохолизъм или да се опитвам да го забравя като нещо неудобно или срамно. И когато казвам на сбирка “аз съм алкохоличка”, в тези думи се съдържа точно тази характеристика и тази история, която я оформи, няма в тях никакво самопорицание, болка или срам. Все едно да казвам, че съм полякиня или зодия Водолей. Нали и двете тези определения също съдържат иманентно някаква характеристика – и също така и двете са факт, който не зависи от мен, който не мога да променя и затова го приемам, колкото и да ми се иска да съм зодия Лъв и французойка по рождение. (Това е само пример, не че го искам наистина! А дори и да го искам до болка – какво от това, освен болката?... Тогава за какво да го искам!)”
|