Моята история.
Здравейте, казвам се Павел алкохолик съм на 40 год.Временно не пия от една година.
До 16 год си възраст не си спомням да съм пил някакъв алкохол.Първото ми питие което си спомням беше в едно барче с родителите ми като поръчката беше “ За детето уиски”.Първата бира изпих пак някъде в този период , всички около мен пият бира а само аз безалкохолно та се напънах да ударя една гадна горчива биричка .Едно сравнително нормално ученическо пиене докато за известно време не влязох в така наречените служби.Съчетанието от повечко власт и пари които можеха да приемат годините и опита ми и добра компания да те учи помогнаха да поема по пътя на великия купонджия и много носещ пияч.По време на студентските ми години имаше известен упадък ,че даже и случаи в които не подържах алкохолния си тренинг.Между впрочем за протокола спортувах доста, занимавах се с Йога,бойни спортове картинг и разни други.Поради стечение на политическите обстоятелства още като студент 90 г започнах да се занимавам с бизнес.Работех много,нямах време за спортуване и започна да ме боли кръста.Установиха някакво срастване по рождение което щяло да ме прегърби до 40 годишнината ми.И се почна всяка вечер по едно малко за успокояване на болките.Срещи разговори айде по едно.Спането никога не ми е било хоби но в един момент съвсем изчезна, айде по едно и за сън.Мразя хапчетата защото още от дете заради трета сливица и разни язви ме тъпчеха насила с тях.Виждах алкохолизма отблизо защото имах роднини алкохолици, бащата на най добрия ми приятел почина от това но не можех да повярвам че на мен човека който носи толкова много може да се случи .Обичам рисковете, хаоса динамиката.И така ден след ден подложен на все по голямо напрежение и лекуващ се с все повече алкохол, вечно работещ и празнуващ , докато един ден на едни курсове усетих ,че нещо не е наред с мене, докато хората се мъчеха нещо да направят аз се мъчех над бутилките.Дойде и деня / мислех се за ненормален защото чувството страх не ми беше познато/ в който изпаднах в панически страх от една гръмотевична буря в планината.Скоро след това направих и една простотия на пияна глава та ме налегнаха страхотни угризения, сърцето в главата ми ,дишането спря лявата ръка изтръпна / месеци по рано беше направил инфаркт след един запой един приятел/ паднах на земята ,нямам сили та си казвам край и мене ме удари инфаркта.Че като тръгнах по доктори ,че като почнаха едни страхове, че като емнах всичко що е около мене да го обвинявам ,че е виновно за състоянието ми.Но нали съм си умничък бързо открих ,че като му цапна едно малко или една биричка и се оправям та мога да изкарам деня някак си.Докторите ще ме тъпчат с разни хапчета и ще ми тровят организма а то илача съм си го знаел от едно време.Близки и познати, лекари почнаха да ми казват направи нещо спри го този алкохол а аз си мисля “ те ще ми казват на мене какво да правя, алкохолик ще ме изкарат, ще ме тровят с лекарства ,не да видят какъв е истинския ми проблем ,че всички ми правят на пук и ми сриват допълнително нервната система.Аз кризите си ги правя ей така от проблеми и с алкохола само се лекувам, не виждат ли колко много мога да пия и да нося”.Почнах заради близките си да се лекувам ама само заради тях не че имах такъв проблем.И се почна криза ,системи ,хапчета, трезв по 10 дена, биричка, запой, криза и така 3-4 год.Почнах да губя приятелите си ,смених ги с други по добри да пият с мене в кварталните кръчми и да ме разбират, бизнеса западна, почнах въобще да не ходя на работа освен в случаите да взема пари от касата,че накрая ги карах даже и да ми ги носят защото имах все важни срещи с партньори от сутринта по магазини и кръчми.Взеха ми и книжката та и вече нямах никаква причина да не пия.По цял ден обяснявах колко съм велик и как всички и всичко ми пречи да се изявя.След първото ми влизане в болницата останал трезв 25 дена осъзнах че нещо не е наред, но продължих с отчаяните опити за контролирано пиене.Второ влизане в болница пиян, за цели 2-3 часа.Тогава спрях пак за около месец да видят те че мога да спра когато си поискам, и отново старата песен.Един ден майка ми ме записа на поклоническа екскурзия в Гърция, тя е силно вярващ човек който от атеист намери своя път и спасение във вярата.Пообикаляхме разни църкви и манастири, научих доста за християнството и православието там но и естествено при първата удала ми се възможност се нацепих.Прибрахме се и 10 дена след това отидох сам на такава екскурзия със същия водач.Ходих отново по църкви и манастири, помолих се малко някак си, накупих си порядъчно количество цигари и алкохол от безмитния, някои мероприятия ги пропуснах за да не пропусна таверните и хубавото и евтини уиски от фри шопа.Прибрах се изпих си бутилката с уиски, раздадох останалия алкохол, обадих се на баща ми да ме вземе на сутринта и с бутилка бира по пътя си влязох отново в болницата.Не съм вярващ но не съм и атеист имам някакви свои си виждания по въпроса, но е факт, че след тези екскурзии за пръв път напълно спокойно и по собствено желание си влязох в болницата.Започна се лечението ми , нямах почти никаква абстинентна криза а преди това десетки пъти съм умирал, до такава степен бях им свикнал, че вече не ми пукаше от тях, приемах ги като нещо нормално и закономерно.Забравих да кажа ,че от алкохола с хапчета черния ми дроб се беше увеличил 3 пъти,отделно си имах висок холестерол, рефлукс, гастрит и колит. В болницата почнах да пия освен антидепресанти и разни други и от тия хапчета дето с алкохол става една …..Та след месец лечение, мислене,четене, срещи с разни уж психиатри и разни други пробващи се да лекуват бедния зависим по разни програми излязох от болницата.И нали съм си прагматик човек си казвам я да видим как действат тези прословути хапчета дето ми струват по 700 на месец.Прочетох внимателно в интернет де що намерих за тях и смело в кварталния магазин.Внимателно си пиинах една биричка, сякаш нещо взе да става но не е сигорно, я още една …еее почна се нещо и набързо в къщи.И като се почна една криза думи нямам да я опиша .В болницата почнаха и едно лечение с едни лекарства малко експериментално за депресията и страховата ми невроза та бях почнал да се наблюдавам много внимателно, а и твърдо бях решил че е време да намеря своя начин на не пиене.По време на самата криза от реакцията на хапчетата и алкохола не се уплаших а само внимателно анализирах какво става, как се сменят състоянията ми,кален в дългогодишните ми битки с кризите изкарах и най жестоката от всички.
Продължих с тези хапчета още месец и ги зарязах защото се забави доставката им от Германия, но в това време продължих да чета и търся пътя си.Някъде около третия трезв месец се сетих, че съм попадал в този форум навремето търсейки клуба на пиячите.Намерих го отново и видях ,че има и други такива като мене,научих и много нови неща, за други ми стана ясно че не съм открил Америка, а хората са го направили това отдавна.Някъде около шестия месец спрях всякакви лекарства.За тази година се променях много пъти.Не съм сигурен дали това ми състояние ще е окончателно, но е много близко до нормалното ми и то без алкохол.Ясно ми е и от какво най много трябва да се пазя а за мен това са скуката и любопитството , знам че е горещо ама аз все пак трябва да пипна и да се уверя.От последните ми изследвания съм с идеален черен дроб,холестерол в рамките на нормалното, не съм имал проблеми повече от 6 месеца с рефлукса и колита.Гледам на живота по по различен начин от преди, работя почти както преди но с много по малко нерви, отново започнах да се занимавам с хобито си и по точно екстремните спортове.Възвърнах си семейството и повечето приятели.Имам си трески за дялане но то кой си ги няма.Трезвеенето е единственото засега нещо в живота ми с което не бързам и не правя планове за утре.С останалите неща които правя няма да ви занимавам защото не съм сигурен дали ще са здравословни за тези които тръгват по пътя на трезвеността сега.Много трезви дни на всички.