Преди десет години, когато бях бременна, не съм била в напредналия стадий на заболяването. Доста дълго се задържах в категорията на жена с проблемно пиене. Не знам какво се случва точно с организма по време на бременността, но някак алкохолът престава за известно време да е ръководната сила. Без никакво усилие живеех с по една чаша вино - бяло или червено на вечеря. Помня, че в първите месеци ми дойдоха приятели по чашка на гости. Помня, че донесоха кайсиева ракия. Помня, че близах с огромно неудоволствие 30-те грама от напръстника.
Преди да тръгна за родилното ударих две яки глътки шльокавица, намерих я в един гардероб. Още помня вкуса й, майка ми я ползваше за миене на прозорци. Раждах по естествен път, но се получи проблем с малкия. Проблем, който се случва твърде често и слава на Бога, бе преодолян. Но до края на живота си ще се питам дали не го причиниха този проблем двете яки глътки преди да тръгна към родилното.
Тягата дойде доста скоро след раждането. Не можех да пия, защото кърмех и кърмих дълго. Към шестия месец (когато кърменията вече са 2 на ден) се изхитрих и пиех по схема почти медикаментозни дози, като предварително бях изчислила колко грама алкохол за колко часа се разграждат без опасност да останат в кърмата.