Аз също пак ще разкажа. С риск да досадя. Ще се старая да вмъкна и нови елементи. На 36 години съм. Превеждам филми. Изглеждам сносно. Никога не съм имала проблеми с алкохола преди 2002 г. Нямаме родствена обремененост. Очевидно аз съм първата "издънка". Преди години бях радиоводеща. Много обичах професията си. Може да се каже, че пожънах сериозни успехи в областта, които все още ми носят някакви облаги. В един момент животът ми се срина. Разведох се (по гаден начин), загубих близки хора завинаги, останах сама и отритната по много причини и посегнах към чашката. Не беше сериозно. После се взех в ръце и потърсих ново поприще. Попаднах на сравнително готини хора, но не от моята кръвна група. Те говорят за нещо си, аз мисля за музика. Музиката се оказа и моя най-голяма любов и най-голям враг. Може да ви звучи тъпо, но е така. Както и да е... Малко по-късно се срещнах с един човек. Любов от пръв поглед и от двете страни. Трая 3 месеца, защото и той като музикант е хипер чувствителна душа. Толкова се наранихме през 8-тегодини, в които бяхме заедно, че няма накъде. Аз започнах да си пийвам. После да пия. Накрая да се наливам. ЯКО. На него така му беше удобно. Аз пияна, заляна и спяща. Без изисквания, без претенции. Просто спящата красавица. Не си говорехме. Живеехме в пълна изолация. Така до този юли. Един приятел ме покани да отида с него в Испания. Приех. Това беше повратният момент. Бяхме там 15 дни. Ако щете вярвайте ни глъдка алкохол и пак ми беше хубаво. Върнах се, ужасът започна. Разделих се с въпросния човек. Сега съм сама. Мислех си, че той е причината, но не. Аз вече си пиех с повод и без повод. По цял ден. Работя у дома и никой не може да разбере кви ги върша. Влоших качеството на работата си, а тя е отговорна. Изпусках срокове, пишех глупости... И така ме изхдвърлиха от един проект. Тогава много ме заболя, защото много ме бива и когато съм в кондиция всички са страшно доволни. Да, ама не. Рядко бях в такав. Повратният момент дойде преди 14 дни. Излязохме на разходка с племенницата ми. Деца нямам. Играехме си нещо. Тя принципно много обича да е с мен, защото се веселим. Тя ми каза, че мириша лошо. Щях да пукна. Естествено, че миришех лошо. В бутилка от минерална вода имаше водка, с която се наливах от сутринта. Косата ми - мръсна. Облечена като клошар. Отврат. Казах си - това не може повече да продължава. Малка е още и не може да осъзнае какво става, но след 2 години ще ме подминава на улицата. А това ще ме убие. Затова реших, че е крайно време да престана. Отслабнах драстично. Лицето ми е като на сто годишна жена. Уморено и съсипано. И затова се логнах тук. Потърсих помощ. Дадоха ми я. Боря се вече 14 дни. Трудно ми е, но се крепя. Затова пожелавам успех на всички, които са решили да опитат. Може и да не стане от първия път, но все някога ЩЕ. Тази неделя ще се престрашя да си покажа фейса на сбирка. Не знам какво ще правя или какво трябва да се прави, НО знам, че не съм сама. Както и вие не сте.