Добро утро на всички. Пощурях от щастие като прочетох писмата ви. МНОООООООООООООООООООООООООООООГО ми е лошо, но се понася. Нищо фатално. Кенеф, легло, кенеф, легло... Музика, треперлив сън, кошмари... Събуждане, пот, нови дрехи и т.н. Няма да изпадам в подробности. Вие ги знаете, а имам и определени задължения, които не подлежат на коментар. Казах ви, че близките ми не знаят, а в момента и те са в нужда. ТОЧНО ТАГАВА се мобилизирам най-много. Дай ми на мен да правя нещо за някого. Ставам и заминавам, ако ще кръв да повръщам. Относно лекаря, той е гастроентеоролог. Просто исках да ме насочи с изследвания към някой специалист по хранителни разстройства. Там вече ще си изпея цялата песен. Не ме е срам. Ще кажа каквото трябва. Искам само като падне сняг отново да карам ски. Желая успешен ден на всички и отивам да гушна възглавницата. Не знам дали постъпих правилно, но снощи помолих един приятел да ме заклячи отвън. Така не мога да излизам. Днес дори се опитвам да работя, но ми е ЗВЕРСКИ лошо. Пак ви БЛАГОДАРЯ.