|
Тема |
Re: Семената [re: Aня] |
|
Автор |
пpиcъcтвaщa (отвреме-навреме) |
|
Публикувано | 13.09.07 10:57 |
|
|
Аз мисля, че ако вярата ти е истинска, просто няма как да не действаш. До бездействие водят съмненията и страховете. А там, където има истинска вяра, няма съмнения и страхове.
Наскоро бях на село и там дали заради чистия въздух или заради красивата природа, ме обхвана желанието да размишлявам. Мислех си за анонимните общности. Преди да се запозная с програмата 12 Стъпки си мислех, че хората са егоцентрични и себични и че всеки мисли само за себе си. След това се оказа, че съвсем не е така - че съществуват много хора, които помагат на други хора съвсем безкористно, водени единствено от желанието те самите да бъдат здрави. И тази представа - за милиони хора, които помагат на други хора ми се стори много красива. На фона на лошите неща, които стават в света - войни, атентати, престъпления, мисълта, че съществуват хора, които се занимават с толкова хубави неща наистина може много да те вдъхнови. И тогава си спомних за думите : "Дванадесетстъпковата програма създава кръг от любов. Ние намираме любов, която предаваме нататък. Ние обичаме другите. Истинска благословия и радост е да споделяме опита, силата и надеждата си с онези, които все още страдат."
Ако гледаш непрекъснато в огледалото за обратно виждане, не можеш да се придвижиш напред.
|
| |
|
|
|