|
Здравей,отново пак съм аз ,и ми се ще да се включа по темата,макар и с не много компетентно мнение.По-надолу прочетох, и за това,колко скрита тъга,болка,и агресия мойе да носи цял един живот ж себе си човек,опитвайки да го промени посредством помоща на на-добрия ни приятел-чаша добро питие(примерно). Но ,и е истина,че няма да излъжеш себе си,когато не намираш точно начина да се справиш с,поне едно от тези чувства,нали.....Една приятелка(тя е по-голяма от мен),ми беше казала,че просто човек трябва да с научи да обича себе си,някак си...въпреки,че и тя самата има проблем с пииването,дори веднъж и бях разказала нещичко за себе си,щото тя ми описа,как се е била приготвила да си отиде от този свят,нищо,че има дете...Давам си сметка,че не аз съм човека дето трябва да съди хората,нямам право да им държа сметка,защо постъпват така,понякога,ама сигурно това ми качество има нещо общо с чувството за вина,което идва при мен,когато си мисля за майка ми.....До скоро Мразех,и нея,за това,което и се е слу4ило,баща ми за това дето и е сторил...,и ако трябва да съм пределно откровенна,наскоро една друга приятелка се престраши да ми каже,4е мразя целия свят,и всички на мен са ми виновни....И е права....донякъде,но не съвсем,просто ми се иска да знам,как да се науча да прощавам на хората,особенно,на тези,които не са м/у живите...
|
Re: Капанът на непростена обида [re: Aня]
