Не мисля, че в момента, когато спрях да пия, съм я обичала повече, отколкото една-две години по-рано, когато за малко да я загубя заради пиенето си. Тогава вече осъзнавах тази ужасна истина, че за малко да съм убила детето си, макар и не собственоръчно, и бях сигурна, че това е Знак да престана да пия, и че никога повече няма... И въпреки това продължих да пия...

Аз също много обичах детето си, когато веднъж се нагълтах с успокоителни. То беше на една година тогава. Ако не бях намерила кой да го гледа, щеше да му се наложи да прекара 7-8 часа само, докато аз спя. Много съм благодарна, че днес не се нуждая нито от успокоителни, нито от алкохол, за да се справям със стресови ситуации, както правех навремето.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите