Re: Капанът на непростена обида / Взаимопомощ / Алкохолно зависими

Но за капанът на непростената обида и аз съм в този капан - След постоянни псувни, обиди и какво ли не още и недооценяване на това което правиш и т.н. не зная как няма да попаднеш в този капан. Защото за да попаднеш в този капан си преглъщал толкова много обиди и си правил всичко друго за другия , въпреки че той не те е имал за човек. така че не искам да се чувствам виновна, че съм станала еди-каква си. Може би не съм за този форум. не зная защо казват, че ние а.... сме егоисти, аз не съм съгласна, аз не съм била егоист

Здравей Румила,

За съжаление много често зависимите жени страдат и от съзависимост /зависимост към хора:

"Първоначално терминът "съзависим" е използван от Групите на дванадесет стъпки на анонимните алкохолици, за да се назове с него членът на семейството на алкохолика, който "помага" или "дава възможност" на алкохолика да остане алкохолик /като го пази от последствията на неговото пиене - осигурявайки му пари, предоставяйки му извинания и т.н./. от края на 80-те години, след публикуването на известната книга на М. Бийти "Никога повече съзависимост", той започва да се прилага към всеки, който по думите на Бийти, "е завладян от това да контролира поведението на другите" /.../
Много терапевти вярват, че съзависимостта често /но не винаги/ възниква по време на детството, в дом, където се злоупотребява с алкохол или други субстанции или в дом, в който нуждите и чувствата на един от родителите или и на двамата /по-често на бащата/ се смятат за далеч по-важни отколкото тези на децата. Тъй като по този начин нуждите и чувствата на децата са пренебрегнати, те са принудени да се откажат от тях , за да оцелеят и да бъдат приети и обичани.
Когато децата са принудени да направят това, те често порастват с "емоционален вакуум", вътрешна празнота.Цялата им енергия отива в опити да предскажат и изпълнят очакванията на нуждаещия се родител или родители. Това често се превръща в скрита форма на манипулация, при която децата се опитват да контролират поведението на родителя, за да бъдат приети от него. Това се прави не със сила /тъй като децата са безсилни/, а като се поеме отговорност за нуждите на родителя, за чувствата и живота му изобщо. Тъжното е, че детето често открива удобен ролеви модел /пример за подражание/ в този вид контролираща стратегия в майката, която е в съзависимо взаимоотношение с бащата /по-често отколкото в обратния случай, въпреки че и той се среща/.
По този начин, както става при много форми на контрол се развиват определени основни схващания. Когато тези деца пораснат, те често смятат, че тяхното пълно посвещаване на друг човек и превръщането му в зависим от тях ще им донесе любов или приемане."

Според мен, а и според много възстановяващи се зависими, грижата за себе си и задоволяването на собствените потребности преди потребностите на околните е проява на здрав разум, а не на егоизъм. Аз дълго време живеех с мисълта, че е егоистично да се грижа за себе си и за своите интереси и едва чак след това да помагам на другите. Оказва се обаче, че здравите хора правят именно това - помагат първо на себе си, а след това на всички останали.